История

Законът за създаване на Медицински факултет към Софийския университет е приет от 17-то Народно събрание на 10 Ноември 1917 г. С постановление №21 на цар Фердинанд влиза в сила и е записано в правителствената Бяла книга на 22.11.1917г.

Законопроектът е внесен от министъра на просвещението Петър Пешев. В своето обръщение той казва: “Без съмнение, една от важните държавни задачи, които трябва да изпълним е откриването на Медицински факултет към нашия университет… Това, на първо място е за нашата национална гордост и, по-важно, от чувството за достойнство на нашата страна, поела по пътя на едно по-добро бъдеще. Това също е и в резултат от необходимостта да положим основите на българската наука и в областта на медицината.”

Първата лекция в МФ е изнесена на 10 април 1918. на официалното откриване присъстват министъра на образованието и членове на Висшия медицински съвет. Професор Г.Шишков прочита първата лекция на тема зоология, а втората е от Ал.Христов, професор по физика.

Първият избран за декан на МФ е проф.Иван Киров. Първите български професори – проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Парашкев Стоянов, проф. Стойко Петров, проф. Константин Пашев и проф. Атанас Теодоров издигат нивото на МФ, на нашата Alma Mater, като място, където хиляди български и чуждестранни лекари са придобивали и придобиват знания, медицински умения и етичните норми, завещани ни от Хипократ.

Първият факултетски съвет е създаден през 1917 г. Същата година започва своята работа и библиотеката на МФ, като са определени правилата за нейното функциониране и организация.

През 1925 д-р Змияров и д-р Попхристов започват издаването на “Premedicus”. Това е едно от първите списания за студенти по медицината в света. По този начин е създаден и първия извънучебен курс.

Първото специализирано научно дружество е създадено през 1923 г. – на българските дерматолози.

През 1929 и през 1930 факултета присъжда титлите Doctor Honoris Cause на д-р Муленс и д-р Марин Русев.

С течение на времето се създават българските научни медицински школи, оглавявани от изтъкнати учени с международен авторитет. Техните имена продължават да бъдат високо ценени от българската медицина. Сред тях са проф. Методи Попов (Катедра по биология), проф. Владимир Марков (Катедра по микробиология), проф. Асен Хаджиолов (Катедра по хистология и ембриология), проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Владимир Алексиев(Катедра по вътрешни болести), проф. Константин Пашев (Катедра по офталмология), проф. Богомил Берон (Катедра по дерматология) и проф. Стоян Белинов (Катедра по оториноларингология).

Някои от най-известните и авторитетни учени от Медицинския Факултет са били избирани за ректори на държавния университет “Св.Климент Охридски”: проф. В. Моллов (1923-1924), проф. В. Алексиев (1926-1927), проф. Ст. Киркович (1930-1931), проф. Ал. Станишев (1938-1939).

Приетата през 1946 г. поправка в закона за висшето образование повишава броя на катедрите от 12 на 31.

През 1950 г., съгласно указ №246 на Президиума на Народното събрание се създава Медицинска академия. Така Медицински факултет става самостоятелна институция от Софийския университет. За неин ръководител е назначен проф. М.Марков. През същата година се създава и Института за усъвършенстване и специализация на лекарите.
През 1954 г. Медицинска академия се преименува във Висш Медицински Институт – най-голямото медицинско училище в България.

Следващата реорганизация на медицинските институти е в началото на 70-те години, когато се възстановява Медицинска академия, като в състава й влизат институтите в София, Пловдив, Варна и по-късно Плевен и Стара Загора. Новата Медицинска академия е създадена с указ 921 на Държавния съвет от 30 април 1972 г.. Към края на 1975 г. в нея работят 4168 преподаватели, като броят на студентите надхвърля 10 000.

С указ №921/1990 година МА възстановява предишния си статус на Медицински факултет. Това става по инициатива на Министерството на здравеопазването.

Дълги години след Освобождението на България фармацевтите са завършвали висше образование във водещи чуждестранни университети. След 1880 г. единствено аптекарските помощници, са подготвяни в страната по правилник, одобрен от Върховния медицински съвет.

Затова създаването на Фармацевтичен отдел към Физико-математическия факултет на СУ-София през 1942 г., по предложение на проф. Алексиев, е първото огнище на научната фармация в България. Прехвърлянето на този отдел през 1951 г. в новосъздадената Медицинска академия бележи началото на днешния Фармацевтичен факултет на МУ-София с първи декан проф. Димитър Далев.

Началото на денталната професия у нас е поставено от с д-р Фридрих Карл Фламих, роден в Прага и издържал изпит за зъболекар в Киевския университет „Св. Владимир“. През 1869 г., той е първият дипломиран зъболекар, който получава право на практика в Русе, а по-късно е държал колоквиум в София, съгласно тогавашния закон за общественото здраве.  Музеят на ФДМ носи неговото име, където се съхраняват и част от дарените от него музейни експонати.

Първата Клиника по лицево-челюстна хирургия е създадена преди 77 години в далечната 1940 г. във II хирургия на Александровска болница. Ръководител на клиниката е проф. д-р Славчо Давидов, който се явява основоположник на стоматологичното образование в България и ФДМ. Самият ФДМ е създаден с Царски указ през 1942 год., като в първи курс по зъболекарство са приети 79 студенти, през 1944 г. те нарастват на 941 студенти, а през следващата 1945 са приети 1139 студенти. Тези курсове са известни като “cursus magnus”  и “cursus intermedius”. За годините от своето създаване до днес във Факултета по Дентална Медицина са се дипломирали над 10 300 български и приблизително 900 чуждестранни лекари по дентална медицина от 85 страни от Европа, Америка, Азия и Африка. От 01 януари 2007 год., съгласно Европейската директива-16 за регулираните професии, специалността „Стоматология“ бе преименувана успешно на „Дентална медицина“, а „стоматолог“ – на „лекар по дентална медицина“.

Нуждата от интегриране на усилията в областта на общественото здраве доведоха да преобразуването на Факултет Сестринско дело във Факултет по обществено здраве през 2001 г. Неговото реализиране стана с подкрепата на Пакта за стабилност и в партньорство с водещи институции в страните на Европейския съюз и СЗО. По този начин бе създаден четвърти пълнокръвен факултет с европейско звучене в структурата на Медицинския университет, който допълва университетското преподаване и в сферата на хуманитарните и обществени науки. Учебната и изследователската му дейност се води от висококвалифицирани академични кадри с опит в сферата на здравната политика и здравния мениджмънт.