Често задавани въпроси при ваксинация

На този въпрос все още няма окончателен отговор, тъй като е необходимо повече време за наблюдение на ваксинираните, за да бъдат анализите по-точни и изводите по-категорични. Данните от проучвания, публикувани в The New England Journal of Medicine (NEJM) показват, че при всички участници, които са получили ваксината на Moderna по време на изпитването от фаза I, защитата остава висока минимум шест месеца след втората доза на ваксината. Аналогични са данните и за ваксината на Pfizer Biontech. Ваксината Johnson & Johnson е въведена по-късно и изследователите все още събират данни за продължителността на защитата след ваксиниране. Данните за ваксините, базирани на информационна РНК (иРНК) са многообещаващи – показват постепенно и бавно намаляване на серумните нива на защитните антитела. Бавният спад на антителата предвижда, че защитата от иРНК ваксините ще бъде ефективна поне една година. В допълнение към циркулиращите антитела, изработените след ваксиниране лимфоцити на клетъчния имунитет (В- и Т-лимфоцити) могат да реагират бързо и да контролират инфекцията. Защитните антитела при хората са ключов фокус, отчасти защото тези протеини се измерват лесно чрез кръвни проби. Проучванията на Т-лимфоцитите по отношение на способността им да убиват заразени с вируси клетки в контекста на COVID-19, показват че Т-лимфоцитите също могат да осигурят важна защита, въпреки че това е по-трудно за измерване.

Никой не знае със сигурност дали една ваксина ще доведе до по-продължителен имунитет, в сравнение с останалите ваксини. Ваксините, основаващи се на информационна РНК (на Pfizer и Moderna), които са показали силен отговор (до 95% ефективност при клинични изпитвания), се предполага, че имат потенциал да предизвикат най-дълготраен имунитет. Двете ваксини използват сравнително нова технология, която доставя малка част от генетичния код от вируса на SARS CoV-2 в тялото, за да предостави инструкции за създаване на копия на „spike” протеина, които ще стимулират имунния отговор. Ваксините на фармацевтичните фирми Astra Zeneka и Johnson & Johnson, използват различен и по-традиционен подход, който включва неактивен аденовирус (често срещан вирус, който може да причини респираторни инфекции и други заболявания, когато е активен).  Продължителността на имунитета зависи до известна степен и от пациента – може да има вариации в имунните отговори при различните хора, в зависимост от фактори като възраст, придружаващи заболявания и медикаменти, които приемат. Има все повече доказателства, че хората, които са получили ваксини срещу COVID-19, са по-малко склонни да се инфектират със SARS-CoV-2 и че ако се инфектират е малко вероятно да имат симптоми на тежко заболяване. Появяват се обаче и доказателства, че съществуващите ваксини могат да предложат по-малка защита срещу нови варианти на SARS-CoV-2, като делта варианта. Министерството на здравеопазването на Израел предостави данни, че ефективността на ваксината на Pfizer-BioNTech за предотвратяване на симптоматичен COVID-19 е спаднала до 64% за 6 месеца след ваксинацията. Важен факт е обаче, че две дози на Pfizer все още са в състояние да предотвратят сериозни заболявания в 93% от случаите. Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и Администрацията по храните и лекарствата (FDA) обявиха в съвместно изявление, че  ще препоръчат бустерни дози на ваксините, ако и когато науката докаже, че са необходими. Бустерите (усилватели) на ваксината са допълнителни дози ваксини, които трябва да осигурят допълнителна защита срещу инфекциозната болест, за която е предназначена ваксината, тъй като ефектите на някои ваксини могат да намалеят с времето. Бустерите са често срещани при добре познати ваксини – например противогрипната ваксина, която изисква бустер всяка година; ваксината срещу  тетанус, дифтерия и коклюш (DTaP) – за които е необходим бустер на всеки 10 години. За някои ваксини получаването на по-малки дози по-често е по-ефективно от получаването на единична по-голяма доза ваксина. Този подход позволява на имунната система да изгради устойчиво своя имунен отговор. Когато имунната система запомни определени антигени, които преди това са я активирали, тя може да реагира много по-бързо следващия път, когато се сблъска с тях. Въпреки че много бустери на ваксини са идентични с предишните дози, някои са модифицирани, за да подобрят тяхната ефикасност. Например противогрипната ваксина се променя всяка година, за да реагира по-ефективно на нови мутации на грипния вирус.

Направените анализи до момента показват, че при преболедували от COVID-19, имунитетът към вируса може да се запази поне 8 месеца. Имунните клетки и антителата, които циркулират в тялото, могат да разпознаят и убият вируса при нова среща с него, предпазвайки от заболяване или намалявайки тежестта на заболяването. Компонентите на имунната защита включват: антитела, които са протеини, циркулиращи в кръвта, които разпознават вирусите и ги неутрализират; Т- лимфоцити, съответно хелпери (T-helpers), които помагат да се разпознаят патогените и Т-килъри (T-killers), които убиват патогените; В – лимфоцити, които произвеждат нови антитела, когато тялото се нуждае от тях. Продължават проучванията за случаите на реинфектиране и фактори, които водят до това. Изисква се проследяване на повторната експозиция на значителен брой хора. Според проучване, публикувано в списание Science, имунитетът след COVID-19 може да продължи над 8 месеца. Според д-р Шейн Кроти, професор в Института по имунология La Jolla в Калифорния, който е ръководил проучването, неговият екип е измервал всичките четири компонента на имунната памет при почти 200 души, които са били изложени на SARS-CoV-2 и са се възстановили. Изследването им също така предполага, че имунитетът може да продължи много по-дълго време. В друго проучване, публикувано в The New England Journal of Medicine, изследователи в Исландия са проследили 1107 души, които са се възстановили от COVID-19 и са дали положителни серологични изследвания за антитела. За период от 4 месеца тези антитела срещу COVID-19 не са намалели. Проучване, публикувано в списание Immunity, установява, че хората, които се възстановяват дори от леки случаи на COVID-19, произвеждат антитела за поне 5 до 7 месеца и могат да се установяват в серума и много по-дълго време. Техният екип е тествал близо 30 000 души в Аризона.  Две скорошни проучвания представят данни, че имунитетът може да продължи най-малко една година. Първото проучване, проведено от изследователи от Медицинското училище във Вашингтон, установява, че антителата срещу вируса се откриват поне 11 месеца след инфекцията. Второто проучване, проведено от учени от университета Рокфелер в Ню Йорк, установява, че хората които са се възстановили от COVID-19, могат да бъдат защитени до 12 месеца по-късно. Имунният отговор на организма към COVID-19 вероятно трае много по-дълго, според изследователите, но проучванията са продължили съответно за момента до 11 и 12 месеца. Данни от друго проучване, показват, че хора, които са били инфектирани и след това са получили ваксина, развиват много силни имунни реакции и имат много по-висок капацитет да неутрализират вируса, включително и различните варианти на вируса. Това означава, че и прекаралите COVID-19 е препоръчително да се ваксинират. Ваксинацията само ще повиши естествения имунитет, който вече е развит, предлагайки по-силна защита.

По принцип противогрипна ваксина е високо препоръчителна особено при рисковите групи пациенти. Ваксинирането против коронавирусната инфекция не променя политиките за ваксинопрофилактика по отношение на другите инфекциозни заболявания. Препоръки относно графика на приложение не могат да се дадат. Едновременно прилагане е описано в едно единствено проучване на все още неразрешената за употреба ваксина на Новавакс, като данните показват, че този протокол на прилагане не редуцира ефективността на ваксината против Ковид-19. На теоретична основа обаче може да се очаква по-изразено локално дразнене и остри странични ефекти при едновременно прилагане на двете ваксини. В този смисъл макар и двете ваксини да са препоръчителни може да се обмисли прилагане през интервал.

На този етап регулаторните агенции и експертните съвети не дават подобни препоръки. Производителите на някои от ваксините са подали за одобрение третична “бустерна” доза, но на този етап се счита, че пълната ваксинационна кампания с една или две дози, в зависимост от типа на поставената ваксина осигурява значителна протекция по отношение на заболяемост, риск от хоспитализация и смърт. Наскоро публикувано проучване на данни от Системата на здравеопазване във Великобритания показва, че пълният курс на ваксините осигурява значителен протективен ефект, в т.ч. и при делта-варианта на SARS-CoV-2.

По отношение на противопоказанията за поставяне на ваксините при  хора с алергии, това се отнася само за пациенти, алергични към някои от съставките на ваксината или пациенти, които са имали алергична реакция при поставяне на първата доза ваксина.

Пациентите с ревматологични и други автоимунни заболявания не би трябвало да изпитват притеснения относно ваксинацията срещу COVID-19. Наличните данни от проучвания до момента показват, че ако пациент има ревматологично заболяване, е за предпочитане да се ваксинира срещу COVID-19, отколкото да се инфектира със SARS-CoV-2. Специфичният въпрос по отношение на пациентите с автоимунни заболявания не е дали трябва да се ваксинират, а как да се ваксинират спрямо техните лекарства, за да бъде най-ефективна ваксината. Това може да включва спиране за седмица или две на лекарство, което пациентът приема за автоимунно заболяване – може да се направи, без да се рискува нежелано събитие или обостряне на заболяването, или ваксиниране точно преди следващата доза от терапевтичното лечение, така че имуносупресивния аспект на терапията да е минимален. Инфекцията COVID-19 е много сложен имунен процес, при който има все повече доказателства за развитието на някои видове автоимунни проблеми, особено свързани с кръвосъсирването и намеса в нормалната продукция на цитокини. SARS-CoV-2 има много начини, по които може да промени имунния отговор и да доведе до автоимунен синдром. Колко дълго продължава този синдром, независимо дали е фиксиран или варира във времето, и дали ще видим развитие на автоимунни болести, все още не е напълно изяснено. Със сигурност се извършват много проучвания в тази насока, както и по отношение на синдрома на „дълъг“ COVID. Все още не е ясно дали това усложнение е свързано с дългосрочна вирусна инфекция или автоимунен отговор. Ваксината, от друга страна, кодира само част от единичен протеин на вируса. Тя има адюванти, които стимулират имунния отговор. Няма доказателства, че ваксината ще причини автоимунен синдром по същия начин, по който болестта. Така че ваксината е далеч по-добър вариант от действителната инфекция с COVID-19.

Данните от друго проучване показват, че 1 на 10 души с автоимунни заболявания като псориазис, ревматоиден артрит и възпалителни заболявания на червата, може да не успеят да развият имунен отговор след ваксиниране срещу COVID-19. Пациентите, които приемат медикаменти Methotrexate и Rituximab, реагират най-слабо на ваксината, но дори да има намален отговор, поради автоимунно заболяване или прием на тези медикаменти, пак е по-вероятно пациентите да бъдат защитени срещу хоспитализация и смърт, отколкото ако изобщо не получат ваксината. В проучване, публикувано на 25 май, изследователите са анализирали отговора на ваксината при три групи хора от Ню Йорк и Ерланген, Германия. Изследователите установили, че две групи са реагирали добре на ваксината COVID-19, като над 90% са показали „силен” отговор: 208 здрави хора и 37 души с имунни нарушения, приемащи предимно „биологични” лекарства. Но само 62% от пациентите с автоимунно заболяване, които са приемали Methotrexate, са постигнали „адекватен отговор“. Обяснението може да се крие в свръхактивността на имунната система при пациенти със заболявания като ревматоиден артрит. В друго проучване, публикувано на 11 май, американски изследователи проследяват 89 пациенти в една ревматологична клиника, които са получили поне една доза ваксина срещу COVID-19. От тях при 21 пациенти не се установяват антитела, като 20 от тях са приемали Rituximab и един е приемал Belimumab. Обаче други 10 пациенти, приемащи Rituximab са изработили антителен отговор. Тестването на имунния отговор към ваксинацията е важно за пациентите с автоимунно заболяване, тъй като някои от тези пациенти може да се нуждаят от бустерна доза на ваксината.   

Според междинен анализ, публикуван в MedRxiv, приблизително 84% от пациентите с автоимунни заболявания развиват антителен отговор от ваксината срещу COVID-19, в сравнение с 98,1% от здравите здравни работници. Данните показват широка хетерогенност по отношение на отговора при имунокомпрометирани пациенти. Всеки пети участник в проучването с трансплантация на бял дроб развива антителен отговор, а при почти всички пациенти с добре контролирана HIV инфекция е налице добър антителен отговор. От април 2021 г. започва проучване за ефекта на ваксинацията срещу COVID-19 при имунокомпрометирани пациенти (CoVICS). Това текущо, обсервационно, проспективно, кохортно проучване включва 107 здрави здравни работници от медицинския център на Университета в Питсбърг и 489 имунокомпрометирани възрастни пациенти, завършили своята ваксинация срещу COVID-19. Изследователите събират серуми от всички участници, за да измерват наличието на IgG срещу “spike” протеина на SARS-CoV-2, въз основа на полуколичествен анализ. Процентът на серопозитивност е 37,2% при пациенти с трансплантация на солидни органи, 83,8% при тези с автоимунно заболяване, 54,7% при тези с хематологични злокачествени заболявания и 82,4% при тези със солидни тумори. 94,6% от пациентите с HIV инфекция имат антителен отговор. Сред серопозитивните пациенти нивата на антителата са много по-ниски при тези с трансплантиран солиден орган. Това проучване подчертава спешната необходимост от оптимизиране и индивидуализиране на превенцията на COVID-19 при пациенти с имунокомпрометиращи състояния.

По отношение на пациентите със захарен диабет – COVID-19 протича по-тежко и е с по-лоша прогноза. Значителна стъпка в първичната профилактика е навременната ваксинация. Рутинната ваксинация срещу пневмококова пневмония, грип и хепатит В се препоръчва при пациенти със захарен диабет, които са с добра ефикасност и разумен профил на безопасност. С клиничните данни, подкрепящи силния неутрализиращ отговор на антитела при пациенти с COVID-19, ваксинирането при лица със захарен диабет трябва да бъде приоритетно. Все още остават множество нерешени въпроси по отношение на предпочитания тип ваксина, ефикасността и трайността на ваксината, честотата на приложение, ваксинацията при деца (<18 години) и бременни / кърмещи жени и трябва да бъдат по-подробно проучени чрез бъдещи изследвания. Независимо дали пациентът е с диабет тип 1 или тип 2, преддиабет или гестационен диабет, ваксините COVID-19 са безопасни. Не е известно взаимодействие на ваксините с лекарствата за диабет, така че е важно да се продължи приема на медикаменти или инсулин. При някои пациенти с диабет се установяват по-високи стойности на кръвната захар за 1-7 дни или повече след ваксината, така че е необходимо мониториране на кръвната захар след ваксинацията. Деца на възраст над 12 години могат да получат ваксината и се препоръчва да го направят – особено ако имат диабет.

По отношение на пациентите с хронични белодробни заболявания, ползите от ваксинацията далеч надхвърлят всякакви потенциални рискове. Ваксината защитава не само срещу заразяване с COVID-19, но и срещу усложненията на дихателната недостатъчност и смърт и те стават много по-важни за пациентите с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Пациентите с ХОББ, включително емфизем и хроничен бронхит, се считат за изложени на по-висок риск от развитие на тежко заболяване от COVID-19, според Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Също така и хората с други хронични белодробни заболявания, като умерена до тежка астма, муковисцидоза, белодробна хипертония и интерстициална белодробна болест или други състояния, включващи увреждане на белите дробове. Пациентите с ХОББ не са изложени на по-висок риск от заразяване с COVID-19. За съжаление обаче според същото проучване се установява връзка между ХОББ и по-висок риск от смърт при хора, които са хоспитализирани с COVID-19. Не се препоръчва спиране на медикаменти, преди ваксиниране, дори и орални или инхалаторни кортикостероиди, въпреки, че това може потенциално да намали ефективността на ваксината.

Повечето ваксини срещу SARS-CoV-2 трябва да се прилагат в две дози, но данните от някои проучвания вече подкрепят идеята, че смесването на ваксината на Oxford – AstraZeneca и ваксината на Pfizer – BioNTech, предизвиква имунен отговор, подобен или дори по-силен от този, който се развива след две дози, на която и да е от ваксините. Резултатите, обявени преди седмица, от британска изследователска група, показват, че комбинацията понякога превъзхожда две дози от една и съща ваксина и подобни данни се съобщават и от немски изследователи. Резултатите дават увереност на изследователите, че комбинирането на други ваксини срещу COVID-19, които все още не са тествани заедно, може също да е ефективно. Най-малко 16 ваксини са одобрени за употреба в една или повече страни и проучванията за смесване на ваксините досега са малко, така че са необходими по-обширни проучвания и дългосрочно наблюдение за страничните ефекти. Проучванията за смесване на ваксините бяха предизвикани до голяма степен от опасенията относно безопасността на ваксината, разработена от Оксфордския университет и фармацевтичната компания AstraZeneca. Имаше данни за редки случаи на тромбоза с тромбоцитопения, в резултат на което през март 2021 г., някои европейски страни решиха да спрат употребата на тази ваксина при някои групи хора. Това остави много хора частично ваксинирани, поради което трябваше да преминат към друг вид ваксина за втората си доза. През май 2021 г. изследователи от здравния институт Carlos III в Мадрид обявиха резултати от проучването CombiVacS. Проучването установява силен имунен отговор при хора, на които е приложена втора доза ваксина на Pfizer BioNTech, 8-12 седмици след получаване на една доза от ваксината на Oxford – AstraZeneca. Не е имало директно сравнение с хора, които са получили две дози от една и съща ваксина, но авторите са установили, че при лабораторни тестове тези, които са получили комбинацията, са произвели 37 пъти повече SARS-CoV-2 неутрализиращи антитела и 4 пъти повече SARS -CoV-2-специфични имунни Т-клетки, отколкото хората, които са имали само една доза от ваксината на Oxford – AstraZeneca. До края на юни се появиха още резултати, показващи подобен ефект. Sander и колеги, представиха данните от проучване, включващо 340 здравни работници, които са получили или две дози от ваксината на Pfizer – BioNTech, или една доза от ваксината на Oxford – AstraZeneca, последвана от доза Pfizer – BioNTech. И двата режима предизвикват имунен отговор, който включва неутрализиращи антитела и Т -клетки. Трето проучване, проведено от изследователи от университета Саарланд в Хомбург, Германия, установява, че смесеният режим предизвиква по-добър имунен отговор, отколкото две дози на ваксината на Oxford – AstraZeneca. Също така е аналогичен или по-добър от две дози на ваксината на Pfizer – BioNTech.  Комбинациите, които провокират добър отговор на Т-клетките, може да са по-добри за хора, които са имали трансплантация на органи и приемат лекарства за потискане на имунната система. Проблемите с безопасността остават.  В проучването Com-COV смесването на ваксини предизвика повече странични ефекти, отколкото прилагането на две дози от същата ваксина, според предварителните данни, публикувани през май 2021 г. Но това не е така при проучванията на Charité и Saarland или CombiVacS, където страничните ефекти не са по-тежки, отколкото при две дози на една и съща ваксина. Това вероятно се дължи на интервала между дозите. Участниците в проучването Com-COV са получили втората си доза четири седмици след първоначалната доза, докато участниците в германските проучвания са имали поне девет седмици между двете дози. Някои участници в Com-COV са получавали дози на по-дълъг интервал; техните данни се очакват към края на юли. Продължителната възможност за редки нежелани реакции е една от причините някои изследователи да препоръчват засега хората да се придържат към стандартните две дози на една ваксина. Смесването на ваксините може да бъде използвано при проблеми с доставките на ваксините. Проучването Com-COV вече е започнало тестване на други ваксини при хора, които са получили първоначална доза на Oxford – AstraZeneca или Pfizer-BioNTech. Едната комбинация включва протеинова ваксина, разработена от фармацевтичната компания Novavax. Другата използва mRNA ваксината на Moderna. Във Филипините се провежда проучване, съчетаващо инактивираната вирусна ваксина CoronaVac, разработена от компанията Sinovac в Пекин, с шестте други ваксини, одобрени в страната и ще продължи до ноември 2022 г.

По този въпрос няма консенсус. Инфекцията с COVID-19 помага на организма да изгради естествено определени защитни антитела. Въпреки това, може да се препоръча да се вземе втората доза от ваксината след възстановяване. При такъв сценарий може да се наложи пациентите да преразгледат своя график на дозиране, но може да се обсъди с лекуващия лекар завършването на ваксиналния курс. Това, което е сигурно, е че е напълно безсмислено да се правят серологични проучвания за титъра на антитела преди ваксинация, между дозите или след това, освен в обхвата на остро възникнало академично любопитство.

На хората може да се предлага ваксинация, независимо от тяхната анамнеза за симптоматична или безсимптомна инфекция с SARS-CoV-2; това включва хора с продължителни симптоми след COVID-19. Данните от клинични проучвания показват, че разрешените понастоящем ваксини срещу COVID-19 могат да се прилагат безопасно на хора с доказана предшестваща инфекция с SARS-CoV-2. Не се препоръчват серологични тестове за оценка на имунния статус от предшестваща инфекция.

Ваксинирането на хора с известна текуща инфекция на SARS-CoV-2 трябва да бъде отложено, докато лицето се възстанови от острото заболяване (ако лицето е имало симптоми) и те са изпълнили критерии за преустановяване на карантината. Тази препоръка се отнася за хора, които са претърпели SARS-CoV-2 инфекция, преди да получат каквато и да е ваксинална доза, както и за тези, които са инфектирани със SARS-CoV-2 инфекция след първата доза от иРНК ваксина, но преди получаването на втората доза.

Въпреки че няма препоръчителен минимален интервал между инфекцията и ваксинацията, настоящите данни сочат, че рискът от реинфекция на SARS-CoV-2 е нисък в месеците след първоначалната инфекция, но може да се увеличи с времето.

Категорично не. В рамките на мащабните проучвания на ваксините на Модерна и Пфайзер броят на успешните раждания в групите на ваксинираните не се различава статистически от този в групата, третирана с плацебо. Проучване от клиника за асистирана репродукция в Израел показва, че ваксинирането не променя функциите на яйчниците, синтеза на женски полови хормони и яйцеклетките.

Въз основа на механизмите, по които тези ваксини действат в организма, експертите смятат, че е малко вероятно да представляват риск за бременни жени. Понастоящем обаче има ограничени данни за безопасността на ваксините COVID-19 при бременни. Понастоящем се провеждат и планират клинични изпитвания, които изследват безопасността на ваксините за COVID-19 и съотношението полза-риск при бременни жени. Производителите на ваксини също събират и преглеждат данни от случаите в завършените клинични изпитвания, при които пациентки са били ваксинирани и са забременели. Проучвания при животни, третирани с ваксините на Moderna, Pfizer-BioNTech или J&J/Janssen преди или по време на бременност, не дават основания за опасения относно безопасността при бременност. Регулаторните агенции разполагат със системи за мониторинг на безопасността, за да събират информация за ваксинацията срещу COVID-19 по време на бременност и ще следят внимателно тази информация. Ранните данни на тези системи са обнадеждаващи. Тези данни не идентифицират никакви опасения за безопасността на бременни жени, които са били ваксинирани, или за техните бебета. За формулиране на надеждна препоръка обаче са нужни още данни.

Ваксината, разработена от Института Гамалея, не е разрешена за употреба в ЕС. Важно е да се отбележи, че според факти, изнесени от агенция Reuters,  в комуникациите си с Европейската агенция по лекарствата производителите на руската ваксина Sputnik V многократно не са предоставили данни, които регулаторите считат за стандартно изискуеми в процеса на одобрение на лекарства. Прегледът на Европейската агенция по лекарствата (EMA) на данните за безопасността и ефикасността на лекарството е отложен, тъй като е пропуснат крайният срок (10 юни) за подаване на данни за клиничните изпитвания на ваксината. Към началото на юни EMA не е получила почти никакви производствени данни, а представените клинични данни са непълни. Отделно, оценката на Sputnik V от френска делегация от учени, направена преди прегледа на ЕМА установи, че производителите  не са били в състояние да документират, че биотехнологичното производство е в съответствие със специфичния регламент на ЕС относно предотвратяването на заразяване с болести. EMA стартира официалния си преглед на руската ваксина през март, като преди това забавяне се очакваше да реши през май или юни дали да одобри употребата на лекарствения продукт в ЕС.

Особен проблем за EMA е отсъствието на каквито и да било данни за установени нежелани лекарствени реакции. Стандартна практика за ЕС е производителите разработчиците да подават такива формуляри. На тази основа прегледът на данните за ефективност и безопасност от Европейския регулатор едва ли ще приключи до края на лятото. Притежателят на разрешението за употреба имаше подобни проблеми и с регулаторните агенции в Словакия и Бразилия. Ваксината понастоящем се мониторира и от СЗО. Постмаркетинговите данни от Аржентина, ОАЕ, Русия и Сан Марино са обнадеждаващи, но предвид наличието на Европейския пазар на четири високо ефективни и безопасни ваксини отлагането на ваксинацията в очакване на руската ваксина е меко казано неразумно.

Детекцията на антитела и съответно определянето на техния титър зависи от чувствителността на приложения тест. Тестовете, определящи антитела, могат да се разделят в две групи: (1) бързи (10-15 мин) качествени имунохроматографски тестове и (2) по-бавни (няколко часа) полуколичествени ензимно-свързани (ELISA) и хемилуминсцентни (CLIA) серологични тестове. Тестовете и от двете групи откриват антитела от клас IgM, IgG или и двата едновременно, а някои откриват и антитела от клас IgA. Не всички антитела обаче притежават активност, която неутрализира инфекциозните свойства на вируса. Неутрализиращата активност на антителата се определя чрез вирус-неутрализираща реакция, която в случая на SARS-CoV-2 се извършва в специализирани лаборатории, работещи в 3-то ниво на биологична безопасност. Напоследък са разработени сурогатни вирус-неутрализиращи тестове, които позволяват работа и в по-ниското 2-ро ниво на биобезопасност.

Винаги трябва да се има предвид, че реактивността и свързващата активност на антителата не корелира с неутрализиращата им активност и неутрализиращата им активност не е равна на имунитет.  Както и че хуморалният имунен отговор не е единственото ниво на защита при инфекция със SARS-CoV-2.

Към момента научната общност е обединена около следното становище: минималното ниво на анти-SARS-CoV-2 антитела, осигуряващо протекция от инфекция, не е известно, както и не е известно каква част от детектираните антитела са с вирус-неутрализираща активност.

Към момента не съществува препоръка за определяне на титър на антитела преди да се пристъпи към ваксиниране след преболедуване, както и изискване за минимален титър, за да се осъществи имунизацията. Към момента научната общност е обединена около следната препоръка: след преболедуване първата доза от ваксината трябва да се направи в период 3 до 6 месеца след пълно възстановяване от COVID-19.  Според експертите тази апликация на ваксината играе ролята на бустерна доза, защото самата инфекция е изиграла роля на първа доза.

Към момента не съществува единно становище или препоръка за минимален защитен титър на антителата след ваксиниране. Не всички антитела, определяни с наличните търговски китове, притежават неутрализираща активност. Нещо повече, винаги трябва да се има предвид, че реактивността и свързващата активност на антителата не корелира с неутрализиращата им активност и неутрализиращата им активност не е равна на имунитет. Както и че хуморалният имунен отговор, осъществен чрез антителата, не е единственото ниво на защита при инфекция със SARS-CoV-2. Към момента не се препоръчва да се правят изводи за степента на протективния постваксинален имунитет в зависимост от количеството на антителата, определяни чрез търговски китове.

Клетъчният имунитет допринася за бързо изчистване на вируса (вирусен клирънс) при повторна инфекция, но дълголетието и диференциацията на специфичните за SARS-CoV-2 клетки на паметта остават неясни. Данните от едно проучване, анализиращо SARS-CoV-2 CD4 + и CD8 + Т-клетъчни отговори при пациенти с реконвалесцентен (възстановителен) период на COVID-19 до 317 дни след появата на симптомите, установява, че Т-клетъчните отговори на паметта се поддържат по време на периода на изследване, независимо от тежестта на COVID-19. Анализите показват устойчива полифункционалност и способност за пролиферация на Т-клетки, специфични за SARS-CoV-2. Сред специфичните за SARS-CoV-2, CD4 + и CD8 + Т клетки, делът на клетките, подобни на стволови Т клетки на паметта (TSCM) се увеличава, достигайки максимум приблизително 120 дена след началото на симптомите на заболяването. Данните от това проучване показват, че специфичните за SARS-CoV-2 Т- клетки са дълготрайни след възстановяване от COVID-19, като по този начин подкрепят осъществимостта на ефективни програми за ваксинация като мярка за COVID- 19 контрол.

През 2020 г. данните от проучване, публикувано в Nature показаха, че хора, които са боледували от тежък остър респираторен синдром (SARS) (причинен от коронавирус през 2003 г.), поддържат Т-клетъчен имунитет, 17 години след като са се възстановили от заболяването.

Не. Няма подобни данни. 

Всички лекарства имат странични ефекти. След поставяне на новите ваксини при много хора има локално дразнене и зачервяване, понякога болезненост на мястото и по-рядко общо неразположение и треска. Тези ефекти отзвучават много бързо и рядко се налага пропускане на повече от един работен ден. Тежките странични ефекти са изключително редки като животозастрашаващите се наблюдават с честота от няколко случая на милион поставени дози. Рискът от автоимунна тромбоцитопения с повишен риск от тромбози при едната от векторните ваксини е около и под 1:100 000, а при другата значително по-нисък. Рискът при руската векторна ваксина е неизвестен, защото не са предоставени никакви данни от проследяване на безопасността след разрешението за употреба. За сравнение широко използваните нестероидни противовъзпалителни лекарства, някои от които се отпускат и без рецепта, са асоциирани с около 2000 смъртни случая годишно във Великобритания и над 16 000 годишно в САЩ.

При взимане на мотивирано решение за или против ваксиниране следва да обръщаме внимание на самото заболяване. Рискът от усложнения и хоспитализации при Ковид-19 е над 10%, а у нас смъртността е около 4% (4:100). 

Ваксините, разрешени за употреба в ЕС имат отличен профил на безопасност. Обратно рискът от усложнения, хоспитализация и смърт на фона на съпътстващи заболявания е значителен, като следва да припомним, че смъртността у нас е около 4%. Рискът от тежки, животозастрашаващи нежелани лекарствени реакции с ваксините е много нисък.

За съжаление все още има медицински специалисти, които не са убедени в ефикасността и безопасността на ваксините, поради което дават противоречиви послания на своите пациенти. Това води до недоверие във ваксините и неосъзнаване на тяхното важно значение за овладяване на епидемията. За да бъдат одобрени, ваксините трябва да преминат през внимателен процес на изпитване с няколко фази, за анализ на безопасността и ефективността. Клиничните проучвания на ваксините срещу COVID-19 направиха точно това и включиха хиляди участници. Ваксините са произведени толкова бързо, не защото процесът е бил прибързан и незавършен, а защото учените имат значителен предишен опит при проучвания с други коронавируси като причинителите на SARS (тежък остър респираторен синдром) и MERS (Близкоизточен  респираторен синдром).  

Клиничните изпитвания на ваксините показаха висока ефективност срещу COVID-19, но аналогични данни се получават и от мащабно  проучване от реалния живот. Това проучване потвърждава, че ваксините на  Pfizer-BioNTech и Moderna са повече от 95% ефективни за предотвратяване на инфекция. Изследването, публикувано в Annals of Internal Medicine включва 54 360 души, на които са извършени тестове за инфекция със SARS-CoV-2 в здравната система на Министерството на ветераните на САЩ и 54 360 участници в контролната група. Общата ефективност на ваксините 7 или повече дни след втората доза е 97,1% (95% ДИ, 96,6% – 97,5%). Ефективността е била 96,2% (CI, 95,5% – 96,9%) за ваксината на Pfizer-BioNTech и 98,2% (CI, 97,5% – 98,6%) за ваксината на Moderna. Ефективността остава над 95%, независимо от възрастова група, пол, раса или съпътстващи заболявания. Средната възраст е 61 години, 83,6% са мъже и 62% са бели. Това е мащабно проучване, направено при по-възрастна мъжка популация с повишен риск от тежко заболяване. И резултатите напълно потвърждават това, което ни показаха клиничните изпитвания, че това са изключително ефективни ваксини. Групата, която е проучвана има значителни съпътстващи заболявания, включително диабет, сърдечни и белодробни заболявания. И тези резултати се потвърждават и при анализи на подгрупите.

В същото време инфекцията COVID 19 е свързана с висок риск от усложнения при преболедували. Проучване на пациенти, хоспитализирани във Великобритания с инфекция на SARS-CoV-2, показва че приблизително половината от пациентите са развили поне едно усложнение. Степента на усложнения е висока сред всички възрастови групи с и без предварително съществуващи придружаващи заболявания. Най-често се наблюдават бъбречни, белодробни и системни усложнения. Описани са и неврологични, стомашно-чревни, чернодробни и сърдечно-съдови усложнения. Около 27% от оздравелите имат намалена способност да се грижат за себе си след хоспитализация, което може да повлияе на дългосрочното здравеопазване. Усложнения, свързани с увреждане на кръвоносните съдове, бъбреците, очите, мозъка, кожата, сърцето и стомашно-чревните органи, могат да бъдат резултат от тежка инфекция със SARS-CoV-2. Настоящите данни, фокусирани върху смъртността от COVID-19 в Обединеното кралство, показват, че 26% от пациентите, приети в болница с COVID-19 , умират от заболяването си. От пациентите, включени в крайния анализ, проучването съобщава, че около 32% са починали по време на проучването и приблизително 44% от оцелелите са имали поне едно усложнение. Честотата на поне едно усложнение варира от 27% при пациенти на възраст 19–29 години без съпътстващи заболявания до 58% при пациенти на възраст 60–69 години с две или повече придружаващи заболявания. Честотата на усложненията се увеличава с възрастта и е по-висока при пациенти със съществуващи придружаващи заболявания и при мъже. Пациентите с усложнения са имали 2,4 пъти по-голям риск от по-лошо самообслужване след изписване, като неврологичните усложнения са най-силно свързани с най-лошите функционални резултати. При оцелелите с усложнение около 27% са имали намалена способност да се грижат за себе си. Дългосрочното въздействие на COVID-19 все още е неизвестно. Здравните специалисти изследват дългосрочни усложнения на SARS-CoV-2 инфекции, включително симптоми, които продължават месеци след първоначалната инфекция на човек с вируса. Неотдавнашно проучване, публикувано в списанието PLOS OneTrusted Source, съобщава, че една четвърт от участниците в проучването са имали продължителни симптоми на COVID-19 между 6 и 8 месеца след първоначалната инфекция. Някои от често срещаните продължителни симптоми на SARS-CoV-2 инфекция включват диспнея, умора, кашлица, когнитивно увреждане и болка. Дългосрочните симптоми на COVID-19 и как SARS-CoV-2 причинява тези симптоми са области, които все още се проучват.

Качественият и количественият състав на ваксините, както и пълният списък на помощните вещества, са описани в Кратките характеристики на продукта, съответно т. 2 и т. 6.1. от тях. Свръхчувствителността към активното вещество или някое от помощните вещества е абсолютна контраиндикация за приложението на продуктите. Останалите алергични състояния не са противопоказание за извършване на имунизации. Хора, които към дадения момент са в изострено състояние на алергичното си заболяване, трябва да отложат имунизацията си. Препоръките на Експертния съвет по “Клинична алергология” по отношение на ваксинацията срещу COVID-19 са общодостъпни

В Американската агенция по храни и лекарства обичат да казват “In God we trust, the others should provide data”. Нашите вярвания имат малко отношение към успешното справяне с тази криза.

Ваксините за Ковид-19 бяха проучени при огромна популация в рамките на контролираните клинични проучвания, които за всички регистрирани ваксини обхващат над 100 000 души. По важно е, че по света вече са поставени над милиард дози, което прави някои от ваксините едни от най-широко прилаганите лекарства изобщо. Данните от реалната употреба са безкрайно убедителни – сравняването на честотата на симптоматична болест, хоспитализация и смърт при ваксинирани спрямо неваксинирани показва ефективност, която при някои от продуктите доближава 90%.

Данните от Израелското министерство на здравеопазването са показателни. По време на периода на проследяване, описан в тази публикация (от 24 януари до 3 април 2021 г.) са установени 232 268 инфекции с SARS-CoV-2, 7694 хоспитализации COVID-19, от които 4481 пациенти в тежко или критично състояние и 1113 смъртни случая от COVID-19 при лица на възраст над 16 години. Към 3 април 2021 г. 4 714 932 (72 · 1%) от населението на страната на възраст над 16 години (6 538 911 души) са били напълно ваксинирани с две дози от ваксината на Пфайзер BNT162b2. Данните за заболяемост, хоспитализации и смъртност при ваксинирани спрямо неваксинирани показват, че ефективността на ваксината 7 или повече дни след втората доза е 95,3% срещу инфекция с SARS-CoV-2, 91,5%  срещу асимптоматична SARS-CoV- 2 инфекция, 97,0% срещу симптоматичен COVID-19, 97,2%  срещу хоспитализация, свързана с COVID-19; 97,5% срещу хоспитализация с тежка или критична COVID-19 и 96,7%  срещу смърт, свързана с COVID-19.

Наскоро публикуваните данни от Великобритания показват, че независимо от това че при една поставена доза ефективността спрямо делта варианта на SARS-CoV-2 е намалена при завършен курс на ваксинация протективният ефект е съпоставим с този спрямо алфа-варианта на коронавируса. При ваксината BNT162b2 ефективността на две дози е била 93,7%  по отношение инфекцията  с алфа вариант на вируса и 88,0% при делта варианта. С ваксината ChAdOx1 nCoV-19 ефективността на двете дози е била 74,5% при алфа вариант и 67,0% при високо контагиозния делта вариант.

Нужно е време за изграждане на имунитет и респективно ефективен имунен отговор. Защитният отговор започва да се проявява едва след около 2 седмици от прилагането на първата доза при ваксините с двудозов прием, след което за определен период от време продължава да се усилва. След няколко седмици обаче (все още продължителността на този период е в процес на проучване) защитният отговор започва да избледнява. Затова се прилага втора, “бустерна” доза, която консолидира имунния отговор за много по-продължителен период. Усилващият ефект на втората бустерна апликация се проявява също след около 1-2 седмици. Накратко, след първата апликация на ваксината е нужно време за изграждане на имунитет. В този период, ако вирусът циркулира в популацията, ваксинираният се намира в риск от инфектиране и разболяване.

Нещо повече, човешката популация е хетерогенна. Както има вариации между различните индивиди, така има и вариации в  имунния отговор при инфекция или ваксинация. Съществуват здрави индивиди, които просто не изграждат напрегнат имунен отговор. Според различни проучвания относителният дял на тези индивиди е между 1 и 10% от популацията. Нещо повече, с напредването на възрастта качеството на имунния отговор отслабва. Съществуват и медикаменти, чийто продължителен прием като поддържаща терапия също отслабва имунния отговор.

При първата среща с антигена (в резултат на първата апликация на ваксината) само около 50% от ваксинираните изграждат достатъчно добър имунитет, който е в състояние да предпази от разболяване. След втората апликация обаче този процент значително се повишава и достига стойности 80-90%.

Както пост-ифекциозният, така и пост-ваксиналният имунитет осъществяват различна степен на защита – защита от летален изход, защита от хоспитализация поради тежко протичане на болестта, защита от разболяване, защита от инфектиране. Трябва да се прави разлика между инфектиране и разболяване. Положителен PCR резултат за SARS-CoV-2 означава инфекция с вируса, но все още не и разболяване. В резултат на инфекцията само някои индивиди ще развият и симптоми на болестта COVID-19.

Ваксините са много добри, но не са перфектни. Нито една ваксина не работи на 100% за всеки. Макар и рядко, инфектиране или разболяване след ваксиниране е възможно, но още по-рядка е вероятността от тежко разболяване и хоспитализация. Много по-вероятно е разболяването след ваксиниране да протече съвсем леко.

Случаите на разболяване след завършен имунизационен курс се обозначават с термина “пробив в защитата на ваксината” (breakthrough cases). Появата на пробиви зависи от три основни фактора:

1. От вируса – пандемичният вирус SARS-CoV-2, продължавайки да циркулира сред човешката популация, мутира до значими за общественото здраве варианти (алфа, бета, гама, делта и т.н.), които са както по-инфекциозни, така и по-добре адаптирани да избягват имунния отговор на гостоприемника.
2. От приложената ваксина – за да се прояви напълно защитният ефект на ваксините, е нужно време за развитие на протективен имунен отговор. Това става обикновено след около 2 седмици след завършен ваксинационен курс.
3. От индивидуалния имунен отговор – в човешката популация съществуват здрави индивиди, които не изграждат достатъчно напрегнат имунитет след ваксиниране. Съществуват и клинично здрави индивиди, които поради спътстващо заболяване или генетична предраположеност не изграждат качествен имунен отговор. Нещо повече, с напредване на възрастта качеството на имунния отговор също отслабва. Продължителният прием на някои медикаменти като поддържаща терапия при определени заболявания също може да отслаби развитието на пълноценен имунен отговор. А дори и при индивидите, които са изградили достатъчно добър и напрегнат имунен отговор, съществува вероятност от избледняване на постваксиналния имунитет.

Скорошни данни от проучвания показват, че ваксинираните има вероятност да развият по-добър имунeн отговор, особено по отношение на новите варианти на вируса. Данните от тези проучвания показват, че неутрализиращите антитела, генерирани в отговор на иРНК ваксина, са насочени към по-широк спектър от варианти на SARS-CoV-2, носещи промени с „една буква“ в ключовата част от „spike” протеина в сравнение с антителата, получени от инфекция. Тези най-нови анализи съобщават Джеси Блум, Алисън Гриини и техния екип в Центъра за изследване на рака на Фред Хътчинсън, Сиатъл. В по-ранно проучване, същият този екип се фокусира върху рецептор-свързващия домейн (RBD), ключов регион на „spike” протеина, с който се закрепва SARS-CoV-2. Този RBD е особено важен, тъй като вирусът използва тази част от протеина си, за да се прикрепи към друг протеин, наречен ACE2, върху човешките клетки. Това прави RBD основна цел както за естествено придобити антитела, така и за тези, генерирани от ваксини. Предишното проучване на групата в Сиатъл очертава всички възможни мутации в RBD, които биха променили способността на вируса да свързва ACE2 и / или насочените към RBD антитела да блокират вируса. В новото си проучване, публикувано в списанието Science Translational Medicine – Bloom, Greaney и колеги отново разглеждат хилядите възможни варианти на RBD, за да разберат как антителата може да блокират този домейн. Всички ваксинирани лица, които са включени в проучването, са получили две дози от иРНК ваксината на Moderna. Чрез внимателно проучване на резултатите изследователите разкриват важни разлики между придобития имунитет при хора, които са били ваксинирани, и неваксинирани хора, които преди това са били заразени със SARS-CoV-2. По-конкретно, антителата, получени от иРНК ваксината, са по-фокусирани върху RBD в сравнение с антителата, предизвикани от инфекция, които по-често са насочени към други части от„spike” протеина. Важното е, че предизвиканите от ваксината антитела са насочени към по-широк кръг от места в RBD от тези, предизвикани от естествена инфекция. Тези открития предполагат, че естественият имунитет и генерираният от ваксина имунитет към SARS-CoV-2 ще се различават по начина, по който разпознават новите вирусни варианти. Нещо повече, антителата, придобити с помощта на ваксина, може да са по-склонни да блокират успешно новите варианти на SARS-CoV-2, дори когато вариантите носят нови мутации в RBD. Не е напълно ясно защо съществуват тези разлики в реакциите, предизвикани от ваксини и инфекции. И в двата случая RBD-насочените антитела се придобиват от разпознаването и отговора на имунната система към „spike” протеина на вирусна. Екипът от Сиатъл предполага, че тези разлики могат да възникнат, тъй като ваксината представя вирусния протеин в малко по-различни конфигурации. Също така е възможно приложението на иРНК ваксината да промени начина, по който антигените се представят на имунната система, което води до разлики в произвежданите антитела. Трета разлика е, че естествената инфекция излага тялото само на вируса в дихателните пътища (освен ако заболяването не е много тежко), докато ваксината се прилага мускулно, където имунната система може да има още по-голям шанс да отговори енергично. Доказателствата продължават да сочат, че придобитият имунитет от ваксини все още предлага значителна защита срещу новите варианти, които сега циркулират по света. Надеждата е, че придобитият имунитет чрез ваксините наистина ще осигури дълготрайна защита срещу SARS-CoV-2 и ще сложи край на пандемията.