СТРАНИЦИ

МУ-София с първи отлични резултати в рамките на проекта Alliance 4Life

Медицински университет-София е сред научните институции с най-добри постижения при академичната мобилност и стажовете в Централна и Източна Европа. Това сочи докладът, изготвен по проекта Alliance4Life, в който участват 12 университета и научни центрове от региона – Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Унгария, Румъния, Словения, Хърватска и България. Целта на документа е картографиране на добрите практики в системите за кариерно развитие на научно-изследователските екипи на организациите-участници. 

Това е една от стъпките, които Медицински университет-София предприема като част от комплексния процес по развитие на Стратегия за подбор и кариерно развитие на изследователите и по кандидатстване за наградата HR Excellence in Research (Изключителни постижения в управлението на човешки ресурси за изследователи).  Постигането на тези цели биха го направили желан партньор по научни проекти, както и авторитетен работодател за научни специалисти от България и чужбина.  

Самооценката на системите за човешки ресурси (HR) в 12-те изследователски центрове разкрива ангажимента им за подобряване на кариерното развитие на  изследователите. Подробният доклад представя полезен набор от добри практики и е свободно достъпен за други изследователски организации, които се стремят да привличат, развиват и мотивират таланти. Членовете на Alliance4Life определиха 9 основни области на интерес, свързани с кариерното развитие и подбор, и се самооцениха аргументирано във всяка от тях по тристепенна скала: липсваща система, базово ниво и напреднали.  

1) подготовка и получаване на наградата HR Excellence in Research;

2) кариерно развитие/система за надграждане компетенциите на изследователите;

3) мобилност и стажове;

 4) укрепване на груповите/екипните лидери като мениджъри; 

5) повишаване на количеството, но и на качеството на кандидатите за работа; 

6) интернационализация и набиране на хора от чужбина; 

7) услуги за „добре дошли“ и подкрепа за интеграцията на нови колеги; 

 8) гарантиране на разнообразието и предоставянето на равни възможности, включително и за жените в науката; 

9) културата в науката и организационната култура като HR инструмент.

Основната самооценка потвърди, че системите за човешки ресурси в изследователските организации в региона са все още слабо развити. Положителен аспект в предприетото проучване е, че във всички 9 области поне една от 12-те институции е оценена като напреднала и следователно може да сподели добри практики с останалите. Такава е ситуацията с първия индикатор, където от 12 институции цели шест са носители на престижната награда HR Excellence in Research, като Университета Mасарик-CEITEC, Чехия, и Медицинският университет в Лудж, Полша се оценяват като „напреднали“ в системата за изпълнение на наградата. В раздела „Кариерно развитие/система за надграждане компетенциите на изследователите“ пък са измерени най-висок брой декларирани оценки „напреднали“. 

По отношение на „Мобилност и стажовете“, най-добрите оценки са представени от Медицинския университет – София и от Университета в Тарту, Естония. Нашият университет има подписани над 150 институционални споразумения за академичен обмен и 33 меморандума за академично сътрудничество с други университети. 

Сред слабо развитите сфери на човешките ресурси са: укрепване на груповите лидери като мениджъри, предоставяне на услуги за посрещане на чуждестранни служители и интеграционната подкрепа като цяло, както и организационната култура на университета като инструмент за добро управление на човешките ресурси.

След големите промени в Централна и Източна Европа, научните организации в региона започнаха трансформацията си от фокусирани върху администриране на персонала към развиващи модерно управление на човешките ресурси. В това предизвикателство ги подкрепя и консорциумът Alliance4Life, който има за цел да увеличи цялостното доверие към научните организации от ЦИЕ. С доклада си за добрите практики в HR, консорциумът търси да мотивира другите организации в региона и дава практически препоръки за промени в кариерните системи за развитие в сферата на биомедицинските науки.