Обучение за придобиване на специалност

Обучението за придобиване на специалност, при която основно се извършват лечебна и/или диагностична дейност или непосредствено се предоставят здравни грижи на пациенти, наричана за краткост „клинична специалност“, се осъществява въз основа на едно от следните основания:

1. Сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1; договорът е със срок до изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план, но не по-късно от срока по чл. 12, ал. 3; изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план се потвърждава от висшето училище при допускането на специализанта до държавен изпит;
2. Договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от Кодекса на труда, сключен между база за обучение и неин служител с придобита вече друга специалност в системата на здравеопазването;
3. Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, държавните психиатрични болници и други лечебни заведения, които нямат одобрение от министъра на здравеопазването за обучение по съответната специалност, могат да сключват договори с бази за обучение по чл. 5, ал. 2 за обучение по клинични специалности на свои служители;
4. Висшите училища могат да сключват договори с бази за обучение по чл. 5, ал. 2 за обучение по клинични специалности на свои служители;
5. Отношенията между лечебното заведение по ал. 1, което няма одобрение от министъра на здравеопазването за обучение, или висшето училище по ал. 2 и служителя му, който ще се обучава по клинична специалност, се уреждат по реда на чл. 234 от Кодекса на труда.

Обучението за придобиване на клинична специалност започва от датата, посочена в договора или заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13, ал. 3, а обучението за придобиване на неклинична специалност започва от датата, посочена в заповедта на ректора на висшето училище.

Обучението за придобиване на специалност приключва с успешно полагане на държавния изпит за специалност в срок не по-дълъг от 5 години след изтичане на срока, определен в приложение № 1 за съответната специалност.

След изтичане на срока по ал. 3 обучението за придобиване на специалност се прекратява по реда на чл. 25.

Структурата, в която е назначен специализантът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда или в която се обучава въз основа на договор по чл. 234 от Кодекса на труда или заповед по чл. 11, ал. 1, т. 3, трябва да осъществява дейности по специалността, по която той се обучава.

Информация за свободни места за специализация кандидатите могат да намерят на интернет страницата на Министерство на здравеопазването. 

В 7-дневен срок от сключване на съответните договори, базата за обучение изпраща в отдел „СДО и УБК” при Ректората на МУ-София, заверени копия на следните документи:

1. Документ за самоличност на специализанта;
2. Диплома за придобитата от специализанта професионална квалификация в Република България или документ, удостоверяващ правото на специализанта да упражнява съответната професия, когато професионалната квалификация е придобита в друга държава;
3. Договорите по чл. 11, ал. 1 или ал. 4 или чл. 13 от Наредба № 1;
4. Удостоверение за членство на специализанта в съответната съсловна организация;

5. Заповедта на Министъра на здравеопазването за одобряване на лечебното заведение за обучение на специализанти по съответната специалност.;
6. Снимка – 1 бр. за книжката на специализиращия.

МУ-София регистрира специализанта и издава книжка за специализация, след получаване на регистрационен номер от МЗ.

МУ-София изпраща книжката за специализация на базата за обучение.

За теоретичното обучение се заплаща месечна такса, която неможе да надхвърля 230 лв. За обучение по-кратко от един месец таксата се изчислява пропорционално.

За местата от чл. 42б от Наредбата, за които МЗ заплаща на базата за обучение месечна субсидия в размер на две минимална работни заплати за страната и дължимите осигурителни вноски за тях се утвърждават със заповед на Министъра на здравеопазването. Специализанти, които са се обучавали на такива места са длъжни в шестмесечен срок от придобиване на права на специалист да започнат работа в лечебно заведение определено по реда на чл. 48б от Наредбата за срок от три години. В случай, че специализантът не изпълни задълженията си, той дължи обезщетение на Министерство на здравеопазването в размер на изплатената субсидия. Ако е отработена част от тригодишния срок обезщетението се изчислява пропорционално.

Местата за специализанти за лекари по дентална медицина се определят от Ректора на висшето училище по предложение на лечебните заведение, получили одобрение на Министъра на здравеопазването за обучение на специализанти. 

Висшето училище обявява на интернет страницата си определените места за специализанти по специалности и бази за обучение.

Приемът на специализанти – лекари по дентална медицина се извършва след проведен писмен конкурсен изпит. Конспекти за изпита се предоставят при разкрита процедура за прием на документи.

Обучението на класираните кандидати се осъществява въз основа на заповед на Ректора на висшето училище и започва от датата посочена в заповедта и сключват договор с базата за практическо обучение.

Практическото обучение се провежда на пълно работно време съобразно характера на дейностите по съответната специалност. Специализантът  лично участва в дейностите, които се извършват в базата за обучение, като носи отговорност за извършената от него дейност.

За практическото обучение лекарите по дентална медицина се заплаща месечна такса определена от базата за обучение, която не може да надхвърля 460 лв.

Базите за обучение обявяват на интернет страницата си определената такса.

За теоретичното обучение лекарите по дентална медицина заплаща месечна такса, която не може да надхвърля 460 лв. За обучение по-кратко от един месец таксата се изчислява пропорционално. Таксата за обучение може да бъде заплащана от специализанта, базата за обучение, от Министерство на здравеопазването.