Студент по медицина от една година е доброволец в болницата в Смолян
„Може да не ми плащат, но ще продължа да бъда доброволец, защото научавам много. За един лекар е много важно колкото се може по-рано да навлезе в клинична среда“, казва Димитър Маргаритов от Смолян.
Той е студент в трети курс в Медицинския университет в София и още от преди пандемията е доброволец в болницата в Смолян. Бил е за по-кратки периоди в педиатричното и в хирургическото отделение и в ОАИЛ. След летния семестър е в кардиологичното отделение и инвазивния сектор.
Отделението е имало много тежки периоди, когато заразени с коронавирус били и пациенти, и персонал. Това обаче не отказало 21-годишния кандидат-лекар. Той заявява, че сам е избрал да помага в кардиологията, докато тече онлайн обучението му в университета. Макар и да е все още рано, определя кардиологията като една от опциите за бъдещето си, защото сърдечните проблеми са доста разпространени в България.
„Това е първият ни доброволец в отделението, много е всеотдаен и с удоволствие помага и в инвазивния сектор. Похвално е, че млади хора дават своя труд за справяне с епидемията“, каза началникът на кардиологичното отделение д-р Нина Шехова.
В рода на Димитър няма лекари. Баща му е военен, а майка му – адвокат. Сестра му вече е дипломиран магистър фармацевт и работи в една от аптектите в града. Още от малък е искал да стане лекар. Завършил елитната Природо-математическа гимназия „Васил Левски“ в Смолян.
„Ясно е, че ще бъде отдаден на професията си и не я е избрал случайно. В гимназията беше отличник, а също добър в изучаването на чужди езици. Проявявал се по същия начин както в болницата. По характер е отзивчив, съпричастен и отговорен. Има подчертан интерес от малък към природните науки“, каза директорката на гимназията Мария Илиева.
„Понякога приключвам много късно вечер. Потокът от пациенти не е малък. Дори и да съм на доброволни начала, никога не съм си позволявал отклонения от ангажиментите в отделението. С изключение на моментите, когато имам онлайн лекции и упражнения. Възлагат ми се предимно сестрински задачи.
Поставям абокат. подкожни инжекции, вземам кръв за изследване, измервам кръвното и температурата. Единственото нещо, което все още ме притеснява, са мускулните инжекции, защото има риск от засягане на седалищния нерв, ако манипулацията се извърши неправилно. Също така водя пациентите до кабинета за функционални изследвания и до лабораторията по сърдечна катетеризация. След като приключат процедурите, ги връщам обратно в стаите“, обяснява младият мъж.
„Има доста мои колеги, които са доброволци из лечебните заведения в страната. Аз не съм искал да се афиширам, но се разчу, защото съм в малък град. Поне 30% от колегите ми са били за различни периоди ангажирани към пандемията като доброволци. Или са били болногледачи, които обаче са платени. Трудно е за всички в тези времена“, казва Маргаритов.
