Гергана е от Смолян и е първият медик в семейството. Майка и е учителка по български език и литература, а баща й е пенсиониран граничен полицай. Към медицината се насочва още от дете. Често е боледувала, а докторите са били онези вълшебници, които са връщали здравето й.
Още тогава е пожелала,
като порасне да бъде една от тях. По думите й няма друга професия, която да дава толкова много обич, признателност и уважение. „Много се възхищавам на неуморния труд на лекарите и на тяхната отдаденост. Виждала съм как не друг, а точно медиците вдъхват вяра и увереност на онези, които са я загубили“, споделя момичето.
Завършва 1-во ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
в Смолян. Казва, че още тогава любимите й предмети са били химия и биология. Учителите са поощрявали интереса й, като са й давали допълнителни задачи с повишена трудност. Освен това тя е била ученичката, която е представяла училището в олимпиадите по биология и химия. Продължила е средното си образование в езиковата гимназия в града. Там също е наблягала на изпитните предмети за медицина. Казва, че в часовете по химия и биология е задавала много въпроси, по темите, които не разбира. Споделя, че е имала късмета да попадне на много добри учители, които с радост са й обяснявали трудната материя и са я подкрепяли по-късно в подготовката й за кандидат-студентските изпити.
Питам я как се изкарват пълни шестици
на приемен изпит в университет. Тя ми отговаря, че просто си е учила уроците в училище, а две години преди кандидатстването е започнала със сериозната подготовка. За никой от близките й не е било изненада, че е приета. Тя обаче, не е мислила, че ще е бъде с максималния брой точки. „Толкова много исках да ме приемат, че два месеца не съм излизала от вкъщи. Нищо друго не исках да следвам освен медицина. Толкова огромно беше желанието ми, че по двайсет пъти на ден съм преговаряла учебниците. Знаех, че съм много добре подготвена. Очаквах обаче да имам около 5.90 на изпитите, но 6.00 и то на двата изпита, беше голяма радост за мен“, споделя Гергана.
Най-щастлива от успеха на момичето
се е оказала учителката по химия, защото Гергана е първата й ученичка с пълна шестица на приемен изпит. Все още не знае, към коя специалност ще се насочи след време, обяснява ми тя. Сега обаче е силно впечатлена от анатомията. Споделя, че колкото е трудна, толкова е и интересна, а точно заради сложността й е безкрайно привлекателна. Гергана разказва, че вече бързо се ориентира в София. Макар, че е само от десетина дни в столицата и се струва близка и позната. Предстои й да реши къде ще ходи на плуване, защото като бъдещ медик знае, че спорта е здраве, а плуването е сред любимите й спортове. Сега ще намери време и за кино и за литература, защото през последните две години за нищо подобно не й оставало време.
Родена е на 23 юни, а тази година
За рождения си ден е получила най-хубавият подарък- оценките от изпитите, с които е сбъднала и мечтата си. Гергана казва, че много повече цени знанията, които е натрупала през годините, защото без тях, няма да има на какво да стъпи продължавайки напред. „Без тези знания, няма как да се справиш в университета. Сега всичко става много по-сложно, виждам, че знанията се надграждат. И ако имаш пропуски, едва ли ще успееш да продължиш“, категорична е тя.
Това лято Гери е взела книжка за шофьор
Освен това е работила като сервитьорка, за да разбере как се изкарват парите и да усети вкуса на труда. Разбрала е, че може да се справи и с двете, с работата и с науката. Открила е, че освен знанията, много важни са и уменията да контактува с хората. Смята, че за да бъде добър един доктор е важно не само отлично да владее изкуството на медицината, но и добре да се справя като оратор.
