„Не бива да говорим за припряност при разрешението за употреба на ваксините“.
„Най-честата нежелана реакция е болката на мястото на ваксиниране“.
„Британският вариант на коронавируса трябва да се нарича нова линия, а не нов щам“.
„Ваксината няма как да влияе върху репродуктивните способности“.
Това са едни от основните моменти от уебинара „Ваксини за Covid-19: Експертите говорят“, проведен вчера за вътрешните публики на Медицински университет-София. Специалисти от различни области на медицината и фармацията отговаряха на живо на въпроси от студенти, преподаватели и служители на университета.
Събитието бе открито от зам.-ректора по учебните въпроси проф. Каролина Любомирова, а модератор беше проф. Тодор Кантарджиев, директор на Национален център по заразни и паразитни болести. Участваха проф. д-р Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и преподавател във Фармацевтичен факултет на МУ-София, доц. Любомира Николаева-Гломб, дмн от отдел Вирусология на Националния център по инфекциозни болести и доц. Нина Янчева, ръководител катедра „Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина“ към Медицински факултет на МУ-София. Експертите направиха и кратки експозета в различни аспекти на темата за ваксините.
Важно разграничение между понятията щам и линия, във връзка с новия вариант на коронавируса, направи доц. Гломб. В своето изложение тя уточни понятията в класификацията на вирусите – семейство, род, вид, щам, клейт и линия – като подчерта, че правилното понятие за новия „британски“ вариант е „линия“, а не „щам“. Тя сравни мутационната честота на вируса с други вирусни семейства и говори за перспективата за разработване на ваксини с оглед относителната стабилност на коронавирусите. „Убедена съм, че ще имаме ефективна, добра ваксина за коронавируса. Дали тя ще бъде такава, която налага по-често прилагане, или ще бъде една завинаги, това тепърва ще разберем.“, сподели доц. Гломб.
Проф. Момеков разясни как става разрешението за употреба на ваксините и че в настоящата ситуация не бива да се говори за припряност. Разрешението за употреба е въз основа на положително съотношение полза-риск. Неотложността на ситуацията е наложила прилагането на т.нар. ролинг ревюта. Схемата при тях е следната – в момента, в който се получат данните от проучванията, се подават към агенциите по сертифициране. Това означава, че когато се подаде пълен комплект с всички налични данни за ваксината, агенциите вече са имали време да разглеждат етап по етап различните фази на тестване. Това дава възможност успоредно с процеса за клинична оценка да върви запознаването на регулаторния орган с резултатите от него.
Проф. Момеков заяви, че в момента за специалистите интерес представляват Обединените арабски емирства, защото там ще може бързо, в рамките на постмаркетинга, да се сравнят данните от различните ваксини. „В ОАЕ ваксинират с няколко ваксини едновременно и ще можем да видим какво се случва в реалния свят, в една контролирана ситуация, сравнително бързо. Моето мнение е, че на този етап ваксината няма алтернатива, а и докато върви процесът на ваксиниране, нямат алтернатива и методите на пазене като носене на маски и спазване на дистанция“.
Разликата между нежелана лекарствена реакция и нежелано събитие уточни доц. Янчева, която изброи леките и сериозни лекарствени реакции при използваните в момента в Европа ваксини за Ковид-19, спрямо последните данни.
„Най-честата локална реакция е болка в мястото на ваксиниране, а най-честите системни реакции са главоболие, адинамия и мускулни болки“, резюмира данните доц. Янчева. Липсват повече данни за руската ваксина Спутник. Съобщено е, за нея че при 15 % има фебрилитет и зачервяване в областта на инжектиране. Има данни и за някои съвсем единични случаи на нежелани събития, които са признати от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) като вероятно свързани с различните ваксини.
На въпрос дали ваксините имат влияние върху репродуктивните способности, беше отговорено, че това твърдение е тръгнало от подозрението, че се влияе върху един протеин, който участва в образуването на плацентата. Но много световни учени са изразили мнение, че няма как антителата срещу ваксините да влияят върху този протеин, така че се счита, че ваксините не биха довели до стерилитет.
При прием на антикоагуланти и проблеми със съсирване на кръвта, няма проблеми, стига да се предупреди ваксиниращия екип да вземе съответните мерки против кръвоизлив. Относно алергичните реакции, проф. Кантарджиев сподели данни от американско научно издание, според което при прилагане на първите 1 800 000 дози ваксини в САЩ, 70% от алергичните реакции са получени в първите 15 минути след ваксиниране.
На въпроса дали ваксините, базирани на вектори (аденовируси), имат потенциал да развиват злокачествени заболявания, беше отговорено, че не би трябвало да имат такъв. Относно риска при хора с автоимунен тиреоидит на Хашимото, се каза, че няма данни да води проблем. Някои автоимунни заболявания са в рисковите групи за по-тежко протичане на Ковид-19, така че е добре да се ваксинират. От друга страна, ако в момента са на подтискаща имунитета терапия, ваксината няма да има желания ефект върху тях и е по-добре да изчакат.
„Мерките ще останат дълго и трябва да се спазват с убеждение. Колеги, убеждавайте хората да носят маски, убеждавайте ги да не се събират за дълго време, убеждавайте ги да проветряват помещенията често“, призова проф. Кантарджиев по време на разговора.
В заключение, проф. Любомирова подчерта, че този уебинар още веднъж е доказал, че Медицински университет-София е център на високо специализирано знание, което е особено важно при ключови за обществото проблеми като пандемията в момента. „Благодаря на всички участници и се надявам, че нашите студенти и преподаватели ще използват и споделят нататък тази ценна научна информация, за да се върнем по-скоро към нормалния живот“, каза зам.-ректорът на Медицински университет-София за финал на събитието.
