В началото на епидемията се смяташе, че вирусът не мутира във висока степен и откритите мутации бяха сравнително малко на брой. Към момента обаче броят на откритите мутации непрекъснато нараства, но за щастие не всички от тях променят способността на вируса и да заразява.
„Проектът е насочен върху молекулните механизми на взаимодействие на вируса с неговия рецептор и как възникналите в него мутации променят способността му да заразява хората и до какви последствия ще доведат възникналите мутации в един протеин, който се намира върху повърхността на вируса и е много важен за взаимодействието и последващото навлизане вътре в клетките“, обясни преподавателят в катедра „Медицинска физика и биофизика“ на МУ – София д-р Светлана Христова.
Тя разказа, че проектът е започнал с идея, представена от китайски изследователи в списанието „Нейчър“ миналата пролет. Те показват една „случайна мутация, възникването на един положително зареден аминокиселинен остатък във вируса подпомага електростатичното свързване и усилва това взаимодействие, което в последствие е довело до 7 и половина пъти по-висока степен на заразяване“.
Така е възникнал въпросът какво ще се случи, ако вирусът продължи да мутира и ако тези мутации настъпят именно в участъка на свързване на този протеин по повърхността на вируса с клетъчния рецептор.
„Нашите предварителни изследвания бяха насочени към мутацията, разпространена в Северна Америка, която предизвика пика на епидемията през лятото миналата година“, каза д-р Христова.
„Занимавам се с изработването на компютърни модели, използвайки компютърни програми от различни световноизвестни университети. Чрез тези компютърни програми аз пресъздавам една 3D структура на въпросният S протеин на коронавируса“, каза студентът в пети курс, специалност „Медицина“ в МУ-София, Венелин Денчев.
Изследването се извършва по проект за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени към Фонд „Научни изследвания“ в сътрудничество с доц. Александър Живков от Института по физикохимия към БАН.
Вижте още във видеото.
