Д-р Биляна Милева е сред най-младите преподаватели в Катедра „Съдебна медицина и деонтология“ на Медицински факултет към Медицински университет-София. Асистент е в катедрата от 2018г., а самата тя е завършила университета само три години преди това, през 2015г.
Едно интервю на Мила Мишева за clinica.bg
– Защо избрахте да станете лекар?
Истината е че не мога да посоча точен момент, в който съм го осъзнала и съответно, защо съм взела това решение. Колкото и банално да звучи, винаги съм искала да помагам на хората с каквото мога, да намаля страданията им и да бъда полезна по някакъв начин. Не съм си представяла да се занимавам с нещо друго. Вероятно това е моето призвание. Разбира се, с оглед на тежките времена и изпитания през които преминаваме към настоящия момент, ако се наложи, бих работила и друго, но медицината и, конкретно, моята специалност ми носи радост, трепет и вълнение.
– Споменахте Вашата специалност, а тя е съдебна медицина. Как избрахте точно нея?
Винаги се шегувам, че е било любов от пръв поглед… Вероятно знаете, че от четвърти курс до шести курс обучението в Медицински университет-София е циклично. Именно, когато дойде ред на цикъла „Съдебна медицина и деонтология“ пламна искрата и бях абсолютно сигурна, че искам да работя това. Още от първото ми стъпване в клиниката, още на първото ми упражнение вече нямах съмнения относно пътя, по който ще поема след дипломирането. Нямаше друга дисциплина през цялото ми следване, към която да изпитам такава тръпка, интерес и влечение, както към съдебната медицина. Не мога да пропусна, че през годините на следването съм имала страхотни преподаватели и по другите дисциплини – на тях благодаря от сърце за вниманието, старанието и знанията, които съм получила. Обучението в Медицински университет-София е на изключително високо ниво и всяка година се дипломират страхотни млади лекари – умни, амбициозни и отговорни!
– Не е ли много трудна и отговорна специалност?
В медицината няма такова понятие като лесна специалност. Всяка медицинска дисциплина е трудна и отговорна, и изисква човек да й се отдаде с цялото си сърце и душа. Невъзможно е, бих казала нередно, медицината да се работи насила. Да се захванеш със специалност, към която нямаш влечение и интерес е може би най-голямата грешка, която един млад лекар би могъл да направи. За съжаление, понякога е принуден да стори именно това поради липса на места за специализация и възможности за развитие в желаната от него дисциплина. Както споменах по-горе, медицината е призвание, с медицината се събуждаме и с нея лягаме. Захванем ли се с нея, край няма: няма научаване, няма последен изпит, няма дипломиране – тя е до живот! Всеки ден учим и всеки ден се опитваме да бъдем по-добри от предходния и да бъдем полезни на хората около нас – всеки спрямо възможностите и знанията си в своята специалност, но и всички заедно.
– Плаши ли ви агресията сред хората? С какво си я обяснявате?
Масово хората свързват съдебната медицина преди всичко с извършването на аутопсии на лица, починали при различни съмнителни обстоятелства. Освен това обаче, огромна част от нашата дейност е свързана с прегледи на живи хора, пострадали при различни инциденти. Всеки ден се сблъскваме с различни човешки съдби и трагедии, които се опитваме да оставим само на работното си място, но понякога е невъзможно.
Агресията е навсякъде около нас, живеем в трудни времена и хората не издържат психически и емоционално, „палят се“ лесно дори при иначе най-обикновена ситуация. Хората се бият на работното си място, на улицата и по домовете си… няма как да приема това за нормално и да не се плаша от него.
– Удовлетворена ли сте от обучението, което получихте по време на специализацията си? Колко години продължава тя за съдебната медицина?
Специализацията по съдебна медицина и деонтология е с продължителност 3 години. Повече от доволна съм от обучението, което получих и което все още получавам всекидневно. Благодаря на всички колеги, от катедрата и клиниката, които са стояли плътно до мен, наблюдавали са ме, коригирали са ме, карали са ми се, давали са ми съвети, но най-важното – научили са ме и продължават да го правят и днес.
Искам да изкажа специална благодарност на ръководителя на нашата катедра – доц. д-р Александър Александров, който може би ми е помагал най-много през годините и е доказал, че мога да разчитам винаги на неговата помощ. Не е имало случай, в който да съм изпитвала затруднения, свързани с нашата ежедневна работа, да съм имала нужда от помощ, съвет или просто да бъда изслушана, и той да не е откликнал. А това за един млад лекар, неуверен и без опит, е от изключително голямо значение. Младите трябва да знаят, че няма страшно да попиташ, а по-опитните, от своя страна, трябва да се стремят да им помагат и да им предават знанията си, с надеждата тези неопитни младежи да постигнат и надминат техните успехи, за да бъдат горди, че са били техни учители.
– Всяка година виждаме колко млади, току-що дипломирали се наши кадри напускат България, Вие мислихте ли в тази насока?
Истината е, че и аз бях от тези, които имаха желанието да напуснат България. Дори бях убедена, че това ще се случи и нямах търпение за този нов етап от моя живот. Освен английски език, говоря и френски език, а Франция ми е голяма слабост. Та именно там исках да продължа развитието си, но обстоятелствата се стекоха така, че останах в България, за което към момента не съжалявам. Не мога да гарантирам какво би ми хрумнало след време, но на този етап правя това, което искам да правя, където искам да го правя и съм щастлива! Нещо повече, в последно време се замислям по въпроса, че не е нужно да бягаме към по-доброто някъде навън, може просто да се потрудим да направим тук и сега мястото по-добро за нас, за другите около нас и за тези след нас.
– Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?
То вече е факт, аз съм поела по пътя на своето професионално и академично развитие. От 2 години съм асистент в катедрата „Съдебна медицина и деонтология“ и преподавам на студенти от Медицинския факултет и Факултета по дентална медицина на Медицински университет-София, на български и на английски език. Това беше предизвикателство, но се оказа, че ми носи голяма радост. Заради студентите се налага все повече да се усъвършенствам, развивам и да бъда подготвена адекватно, интересно и достъпно да им предам учебния материал, а защо не и да запаля искрата на тяхното влечение към нашата специалност. Тази учебна година беше и все още е доста трудна, в дистанционна среда, но лично за себе си мога да кажа, че имах страхотни студенти, отговорни, сериозни, любопитни и много умни, което допълнително ме мотивираше да им дам максималното като знания и опит при дадените обстоятелства.
– Удовлетворява ли ви заплащането, което получавате като лекар в избраната от вас специалност?
Доста наболял въпрос през последните години за нашата гилдия, особено по отношение на заплащането на съдебномедицинската експертиза. То не отговаря както на положеното време и труд, така и на отговорността, която носи всеки един съдебен лекар за даденото от него заключение. Вероятно това е и една от основните причини за липсата на желаещи млади лекари, които да станат част от съдебната медицина в България.
Проблемът е сериозен и все по-явно ще се усеща, тъй като към настоящия момент в България има 47 специалисти в непенсионна възраст и още около 15 в пенсионна такава. Кадрите не се увеличат, за сметка на работата, която с всеки изминал ден става все повече. Понякога се стига до забавяне на разследванията, въпреки денонощната работа по експертизите. По-лошото е, че експертите започват да натрупват умора и в един момент е възможно да се стигне до едно „прегаряне“. А стигне ли се до това при много хора по едно и също време, ще настане истински хаос и стотици дела и разследвания ще се забавят, вероятно с години. Затова искрено се надявам да бъде обърнато внимание на проблема своевременно.
– А условията, в които работите – апаратура, комфорт на работното място?
Аз не мога да се оплача по отношение на апаратура, оборудване и комфорт на работното място, тъй като имам късмета да работя в София, в най-голямото и най-добре оборудваното съдебномедицинско звено в България. Нашата катедра има свои лаборатории – хистологична, трасологична, химическа, ДНК, серологична и за веществени доказателства. Но за останалите звена в България, особено в по-малките населени места, положението е тежко. Липсват им важни работни материали и условия, а колегите буквално правят от нищо нещо, за което им свалям шапка. Това също е сред причините за липса на млади кадри.
Вярвам, че ситуацията ще се подобри и се надявам това да се случи в най-скоро време. Вярвам, защото въпреки трудностите, има желаещи млади лекари, които проявяват силен интерес и голяма страст към нашата специалност. Малко са, но началото е положено и те ще са част от промяната към по-доброто.
