Често повтарян въпрос „Докъде бях стигнал?“ е повод за изследване за Алцхаймер, казва акад. Лъчезар Трайков
Акад. Лъчезар Трайков, дмн, е роден на 4 януари 1959 г. Завършва медицина в София през 1983 г.. а през 1991 г. придобива специалност по неврология и специализира във Франция.
През 2008 г. придобива професионална квалификация по „Клинична невропсихология“, а през 201 Зг. се дипломира като магистър по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ в МУ-София. През 2007 г. става професор към УМБАЛ „Александровска“, МУ-София. През 2014 г. става член-кореспондент на БАН, а през 2018 г. – академик.
В различни периоди е оглавявал Катедрата по неврология към Медицинския факултет на МУ-София, бил е зам.-декан на факултета и е заемал поста изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“. От август 2020 г. е ректор на Медицинския университет – София.
Проф. Трайков, знае ли се какви са причините за Алцхаймер? И само деменцията ли е първият признак за него?
Не, все още не се знае каква е етиологията за болестта на Алцхаймер. И не само за нея – става дума за една група, наречена невродегенеративни заболявания, където влиза и Паркинсоновата болест, както и фронотемпоралната болест и амиотрофичната латерална склероза. Така че оттук-нататък всички лечения, които ще се правят, ще бъдат свързани с намеса в така наречената патогенеза, тоест в появата на лошия белтък в мозъка. Когато един път се появи, той преминава една каскада от промени, може би шест-седем стъпки, и ние се намесваме с идеята това да стане преди тази каскада да образува токсични плаки, които убиват нервните клетки. А той е лош, защото го няма при нормални условия в мозъка. От момента, в който се образуват малки парченца, докато се стигне до плаките, минават шест-седем етапа, и ние се надяваме да cе намесим междувременно, за да спрем образуването на токсичните плаки.
Какво е лечението, знам, че вече има одобрено лекарство…
Одобрено в САЩ, но не и в ЕС. От юни го чакахме и тук, но при нас бе отхвърлено, защото се счете, че няма достатъчно доказателства за ефекта му. Доколкото разбирам, европейските експерти нямат намерение да го спират, а ще продължат да го изпитват. Но междувременно се задават други две молекули от същия клас – така наречените мононуклеални антитела – тоест тела, които, когато видят малките парченца лош белтък, ги прихващат и те нямат възможност да образуват повече токсични плаки.
А кои са първите симптоми – само забравянето ли е ?
Не, ние минахме на по-ранен етап. Забравянето е сравнително начален симптом. Но става дума за забравянето само на скорошни събития. Ако някой Ви сподели: „Аз помня неща отпреди 20 години, какво като не помня какво съм ял вчера“, това би могло да бъде симптом. Защото забравянето е сложен симптом. Паметта е разнолика, не е само една система. Нещата, които са се случили преди 15-20 години остават дълго време на разположение на съзнанието на човека. Това са различни видове памет, които са свързани с различни части на мозъка. Хората дълго успяват да компенсират близките събития със записки – дали на хартия, дали електронни. И ако това е епизодично, не е страшно. Но на една възраст около 60 години, ако това става редовно, човек трябва да потърси консултация. Но по-ранни симптоми са невъзможността, да го кажем така, да организираш нещо, което изисква няколко стъпки Например – трябва да пътувам, трябва да проверя колата, трябва да резервирам места, да подготвя багажа си, да предвидя промените на времето. Ако това представлява за теб известна трудност, може би трябва да се замислиш. Съществен симптом е и ако например отказваш срещи в по-многолюдни компании, защото смяташ, че по-трудно ще превключиш в различни типове разговори. Ако сте две или три приятелки, това не е проблем, защото се обсъжда само една тема. Но ако се притеснявате да участвате в по-големи срещи, защото ще се наложи да водите диалози с повече хора, може би трябва да се замислите. Симптом е и ако трябва да продължите някаква дейност, която е прекъсната по някакъв повод, и така нареченият невинен въпрос: „Докъде бях стигнал?“, например по време на презентация. Много често дори мои колеги от университета обичат да кокетират по време на лекции с този въпрос – „Докъде бях стигнал?“ Но ако се появи два-три пъти на лекция, може да се появи повод за изследване. Разбира се, това забравяне се случва и при хора, които имат проблеми с алкохола или депресия, която също е свързана със забравяне, така че преди да бъдат изследвани, нещата не са еднозначни. Но ако тази депресия се появи след 60-те, така наречената депресия с късно начало, такава депресия е хубаво да бъде проверена от специалист
Защото тя би могла да бъде продром или за Алцхаймер, или за Паркинсонова болест.
А какво трябва да прави човек, за да стимулира мозъка си и да не се стига дотам?
Много добър въпрос. Навремето си мислехме, че само мисловните дейности създават този тренинг. Но вече има и много компютърни приложения, които тренират тези когнитивни познания. А за по-възрастните хора ще кажа – дори и да нямате компютър, решаването на кръстословици и судоку е също толкова полезно. Също толкова необходимо е ходенето – тоест така наречените аеробни упражнения или разходки. Пет пъти ходене на седмица по половин час е прекрасен стимул за мозъка. Друг елемент е храненето да го поизчистим малко от животинските мазнини като под това имам предвид главно свинското. И да се пренасочим към средиземноморската диета – повече риба, повече зеленчуци, повече зехтин. А другото са социалните контакти и креативните дейности – нещо, което Ковид-19 за съжаление доста ограничи при повечето хора. Ако след пенсия искаш да се занимаваш с хоби – например рисуване, театрален кръжок, музика или други подобни занимания, това също ще запази мозъка ви във форма. А тези социални контакти могат да бъдат заместени и с компютърните възможности – възрастни хора да бъдат обучени, така че да общуват с близките си чрез компютъра. И този вид социални контакти са много полезни за мозъка. Но най-важното е да се следят основните параметри – кръвно налягане, наднормено тегло, кръвна захар и стриктно да се спазват изискванията за лекарствата, които трябва да се приемат. Всъщност на първо място по значение е стриктният контрол на така наречените съдови рискови фактори.
А как учи Медицинският университет в тази сложна обстановка и дали ще се наложи повторение на курсове, за да няма пропуски?
Не, повторение няма да се наложи. Ние предложихме на нашите студенти избор – да имат и онлайн обучение, и присъствено, тъй като имаме студенти от различни държави, някои от тях дори и в момента са в локдаун. И така го направихме. Още преди да започне тежката пандемия, започнахме присъствено обучение, като намалихме броя на групите до пет души но запазихме възможността студентите да се обучават присъствено. В момента, когато се даде възможност студентите да учат със зелен сертификат, ние го направихме – дори по-облекчено. Признахме не само преболедувалите, а и тези с антителата. Освен това университетът организира възможност за ваксиниране на студентите в Александровска болница, както и осигурихме по шест безплатни антигенни теста на студентите, направихме го и за преподавателите и останалия персонал.
публикация във вестник Стандарт
