С двама свои представители участва Медицински университет-София на 11-тия Национален фарма форум, организиран от сп. Мениджър вчера в София.
Мащабното събитие бе под мотото „Под знака на трансформация“ и даде думата на известни специалисти, лидери в здравеопазването и прeдставители на институции да споделят своите знания и виждания по отношение на прехода на българското и глобално здравеопазване към трайно укрепване на широкия достъп до съвременно лечение и качество на живот в условията на неочаквани кризи и все по-бързо навлизащи и случващи се промени.
От страна на МУ-София, в авторитетния форум участваха проф. д-р Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност, както и проф. д-р Радка Кънева, ръководител на Центъра по молекулна медицина, Катедра „Медицинска химия и биохимия“ към Медицинския факултет и национален координатор на BBMRI.bg. Те дебатираха по общата тема дали България има шансове да заеме добри позиции на европейската здравна карта за иновации и развитие на екосистемата от върхови постижения в медицината в третия панел “Потенциал на следващо ниво”, модериран от д-р Росен Димитров, председател на УС на DHI Cluster.
„Знанията от нов тип са от ключово значение за развиването на специалисти, които могат да прилагат най-модерните методи на лечение, но и да развиват наука. Иновациите в Медицински университет-София са интегрирани вече в обучението на студенти и докторанти“, сподели проф.Каролина Любомирова в дискусията.
„Една от тези иновации е използването на симулационни центрове. Те са седем до момента , а обучението с тях се прилага в нашите 13 университетски клиники. Една от съвременните тенденции – интердисциплинарните програми, включващи прилагането на нови технологии във всяка сфера на здравеопазването също намира реализация в МУ-София. Новите технологии се интегрират не само в обучението, но и в последващия контрол на знанията и уменията. Започва и подготовката на бъдещите медицински кадри за работа с Големи данни в ежедневната им практика впоследствие“, каза още проф. Любомирова
„Като част от ЕС, процесите, които текат в подкрепа на развитие на наука и иновации у нас не са различни“, сподели проф. Радка Кънева.
„Европа дава много средства за подпомагане на различни програми, свързани с желанието да се инвестира в развитието на медицината, която е един от големите приоритети на ЕС. Европейската комисия подкрепя най-добрите научни проекти, с цел да се създаде едно фундаментално ново знание за ускорено подобряване в областта на лечението на различни заболявания, обясни тя. Другата посока на подкрепа е в областта на създаване на подходящата инфраструктура за прилагането на този тип ново познание.
За да правим качествена наука на европейско ниво са нужни съвременни технологии, обучени специалисти и устойчиви научни инфраструктури. Такава симбиоза има в научните университети и това е модел, който вече се развива и у нас“, посочи още проф. Кънева и даде като пример в това отношение проектен консорциум между МУ- София и МУ-Пловдив. Другите медицински университети – в Плевен и Варна, пък са част от център за върхови постижения в медицината.
В края на закриващия събитието панел участниците обобщиха и кои са най-важните неща за развиването на прохождащата у нас екосистема за здравно предприемачество:
· информация – от страна на индустрията за възможностите, които имат научните организации;
· комуникация – пространство, където тази информация да се обменя с участието на всички ангажирани страни, включително и държавата;
· желание за ефективно сътрудничество;
· координация между всички институции, имащи отношение към здравето;
· любопитство към новото;
· проактивност – за все по-задълбочаващо се партньорство
· смелост да се предприемат действия.
Блиц-интервю на проф. Каролина Любомирова във връзка с форума може да прочетете ТУК
Снимки: Николай Дойчинов/ сп. Мениджър
