Любомир Гайдарски е студент по медицина VI-ти курс в Медицинския университет – София. Той е с отличен успех, съаовтор на публикации в научни издания с висок импакт фактор. По време на следването си работи като болногледач в УМБАЛСМ „Пирогов“ и демонстратор в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология. Гайдарски е носител на наградата „Студент на годината“ на МУ-София, носител на стипендия по целево дарение на фондация „Еврика“ за 2022 г и лауреат на стипендия на фондация „Еврика“ за високи постижения в сферата на здравеопазването на името на акад. Методи Попов за 2023 г. Разговаряме с него за избора на професия, предизвикателствата и трудностите пред младите лекари в България.
Г-н Гайдарски, защо избрахте медицината за свое поприще?
Медицината е изключително отговорна и изискваща професия. Добрият специалист трябва да притежава не само солидни теоретични познания, но и същевременно, да има голям набор от практически умения. Той трябва всеки ден да надгражда знанията и уменията си, тъй като ежедневно приетите от него пациенти му доверяват най-съкровеното – живота си. По тази причина медицината е изкуство, занаят, философия, но най-вече призвание. Затова не мисля, че човек избира медицинската професия, а по скоро тя избира него. Вярвам, че и при мен точно така се получи. Едни от най-ранните ми детски спомени са свързани с желанието да помагам на околните, както и любопитството към непознатото, особено свързано с човешкото тяло и устройството му.
През 2022 година бяхте отличен за студент на годината в МУ-София. Какво е за Вас подобен приз?
За мен бе огромна чест и удоволствие да бъда отличен с тази престижна награда.Тя бе признание за целия положен труд. Пътят към тази награда бе дълъг и трънлив, започвайки с кандидатстването в университета, преминавайки през трудностите на онлайн обучението по време на ковид пандемията, както и всички безбройни безсънни нощи, прекарани в подготовка за изпити или в писане на научни трудове. Обаче от всичките събития допринесли за спечелването ми на наградата „Студент на годината за 2022-ра година на Медицински Университет-София“, за мен най-важен бе моментът, в който започнах съвместната си работа с проф. Бойчо Ланджов. Той е човекът, който ме въведе в научните среди. Той е човекът който ме прие с отворени обятия и ме научи на всичко, което знам сега. Благодарение на неговите напътствия и съвети, днес имам множество статии с импакт фактор зад гърба си.
Цялото интервю вижте ТУК
