След като 6 години МУ-София делеше първото място в професионално направление „Медицина“, сега той отново е самостоятелен лидер, сочи Рейтинговата система на университетите в България 2024, данните от която бяха изнесени вчера в МОН. Другото постижение на нашето учебно заведение е в направление „Фармация“, където изпреварваме вторите с рекорден брой точки – 7.
И тази година, МУ-София отново е водещ и в петте направления, в които предлага обучение. С това той застава в Топ 3 на университетите-отличници по брой направления след СУ „Св. Климент Охридски“ и ТУ-София.
В направление „Медицина“ университетът е със 72 точки.
В направление „Стоматология“ – 60 точки.
В направление „Фармация“ – 72 точки, като тук преднината пред втория университет е цели 7 точки.
В направление „Обществено здраве“ – 68 точки.
В направление „Здравни грижи“ – 59 точки.
„Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ традиционно са сред направленията, които осигуряват най-ниска безработица (под 1%), като тази година само „Медицина“ и „Стоматология“ са в групата с най-висока степен на приложение (над 90%) на придобитото висше образование. В списъка на направления, от чиито завършили студенти в България остават и работят най-голям дял (над 94%) е „Фармация“ наред с „Теория и управление на образованието“ и „Горско стопанство“.
Най-голям е делът на чуждестранни студенти в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). Сред специалностите със сравнително много международни студенти е и „Фармация“ с 14%. Българските университети тази година са лидер по процент чуждестранни студенти на Балканите – 9% от всички студенти са от други държави, в сравнение с 4% през 2013г.
Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2024 година в страната са същите като през миналата година – „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265 студенти).
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Новост тази година бяха въведеният индикатор за първо поколение висшисти в семейството и разбивките за очакваната заплата по квалификационни степени.
