Университетът трябва да подготвя не просто специалисти, а личности с устойчива мотивация за учене през целия живот, казва професор Момеков.
Еconomy.bg, в рубриката „Преподавателите в България“ представяме преподаватели от водещи университети в България. Проследяваме техния професионален път от първите стъпки до уроците, които самите те са научили. Как преодоляват предизвикателствата, с кои истории на своите студенти се гордеят и как виждат бъдещето, което те самите изграждат всеки ден с работата си?
Запознайте се с проф. д-р Георги Цветанов Момеков – ръководител на Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология при Фармацевтичен факултет на Медицински университет, София.
„Казвам се Георги Момеков и съм професор по фармакология, доктор на фармацевтичните науки и от 2024 г. съм и член-кореспондент на БАН. Ключов етап от моето образование беше Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, където започна любовта ми към химията и биологията и където учителите стимулираха дебати и ни уважаваха като личности, а съучениците ми бяха страхотни. През 1998 г. Завърших фармация във Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, където по-късно защитих и дисертационен труд в областта на експерименталната онкофармакология и специализирах „Клинична фармация“ и „Фармакология и фармакотерапия“. Понастоящем съм преподавател и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“, а отскоро съм и декан на факултета. Преподавам фармакология, фармакотерапия и някои специализирани курсове като „Проблемни случаи във фармакотерапията“ и „Клинична фармакокинетика“. Преподавам не само на студенти, но и на специализанти по линия на следдипломното образование на фармацевти и лекари у нас“.
Как и защо избрахте сферата на образованието?
Науката и преподаването винаги са ме привличали с възможността едновременно да търсиш отговори и да предаваш знания. Образованието за мен е не просто професия, а кауза – възможност да оформяш мисленето на следващите поколения, да ги вдъхновяваш да задават въпроси и да не се задоволяват с лесни отговори. Същевременно ние – преподавателите – също учим от студентите, като този процес е потенциално безкраен и свързан с тяхното следдипломно квалифициране и специализации, а от друга страна – възможност за попиване от техния опит в хода на понякога бурно развиващите им се кариери и завиден експертен потенциал.
Цялото интервю вижте ТУК
