Проф. акад. Лъчезар Трайков, дмн, е ректор на Медицински Университет – София. Той е сред най-изтъкнатите ни невролози, академик на Българска академия на науките. Проф. Трайков има редица постижения в медицинската и научна сфера в национален и международен план. Пред Medical News проф. Трайков коментира проблемите, свързани с авторитета на българския лекар, предизвикателствата пред младите лекари и други важни за съсловието въпроси.
Акад. Трайков, наскоро публично заявихте, че професията на лекаря в България вече над 20 години е обругавана и апелирахте за връщане на авторитета й сред обществото. Кое Ви провокира за тази тежка констатация?
– Коментарът ми беше част от общия актуален контекст, в който се обособяват въпросите за недоверието към лекарите, към ваксините и науката изобщо. Пандемията от COVID-19, като едно критично състояние за обществото, като една война, водена по невоенен начин, разкри много проблеми, много болки, но и много истини. Вече сме опрени до стената, вече няма накъде да премълчаваме и трябва да намерим отговорите.
Точно тук възниква въпросът за авторитета на лекаря. През годините у нас прекалено много хора се изказваха за толкова специализирана сфера като медицината и здравеопазването. Здравната сфера се превърна в „дъвка“ в устата на политици и медии. Една така тясна специалност беше принизена до нивото на футбола, от който всеки разбира и всеки дава съвети. Това ме притеснява.
Много хора се опитваха с лека ръка да издават присъди на лекарите, медиите присъждаха степен на „виновност“, а това на практика не е тяхна работа. Според мен, това се случи, защото държавата им даде възможност. Живял съм дълги години във Франция – ако там има случай на лекарски пропуск или грешка, конкретни институции, на които всички имат доверие, ще се заемат със случая, много внимателно ще разгледат всички медицински аспекти от него и ще направят съответното разследване. Тук всеки раздава „присъди“, това е пагубно. Не казвам, че няма лекари, които не са корумпирани, не казвам, че няма лекари, които се поддават на някакъв тип инерция; ценностите са различни и не всеки устоява, но те са малък процент. Епидемията от COVID-19 доказа за пореден път авторитета на лекарската професия, но някак бързо се отказахме да ръкопляскаме на лекарите. Защо отново побързахме да ги упрекнем?
Чия е вината за тази тенденция?
– Не искам да хвърлям вината само върху обществото. Нека и ние поемем част от вината. Ние самите като че ли допускаме решения, взети също от лекарски институции, за които обаче знаем, че може би не са най-правилните. Като цяло системата е много „болна“ – повече от 25 години не спряхме да говорим за нуждата от реформа, това също е част от липсата на авторитет. В един момент като че ли държавата и институциите, които би следвало да имат отношение по този въпрос, не се ангажират с него.
Ако искаме да имаме качествено здравеопазване, да имаме качествени лекари и доверие в тях, политиците трябва да ни създадат възможност да съградим всичко това по начина, по който можем да го направим. В страната има около 30-40 човека, които много добре знаят какво трябва да се промени в сферата на здравеопазването, как да се „подреди къщичката“. Трябва да ни се даде възможност за това – да се съберем, да очертаем мерките, концепцията, но след това политиците трябва да поемат ангажимент, че поне в следващите 10 години няма да променят този план и ще реализират това, което сме начертали.
На този фон средствата за сектора непрекъснато нарастват, но резултатът от тях като че ли липсва…
– Свикнахме да казваме, че в здравеопазването няма пари и на това се дължи всичко. Категорично не съм съгласен с тази теза. Както не съм съгласен, че държавното здравеопазване по дефиниция е губещо. Тези констатации не идват от нас, лекарите, но така се представят на обществото.
Факт е, че всяка година медицината става все по-прецизна, все „по-изтънчена“, с все по-скъпа апаратура. Но въпреки това не мисля, че 10-те милиарда лева, които се дават за здравеопазване у нас, са недостатъчни (проф. Трайков има предвид общият размер на сумите, давани за здравеопазване у нас, включващи и доплащането в сектора – бел.ред.) Може би ще е по-добре да са 11, а най-добре – 12 милиарда лева. Ако трябва да съм точен – тези средства не се използват правилно, а биха могли да стигнат. Но на моменти има очаквания, че с 5 милиарда лева (бюджетът на НЗОК за тази година – бел.ред), може да свършим това, което трябва да се свърши с 10 – ето тук идва проблемът. И когато на повърхността трябва да има виновен, такива стават участниците в ежедневната работа с пациенти. Но това е абсолютно грешен подход, според мен.
След всички проблеми, които изброихте, какво пожелахте на бъдещите медици при откриването на академичната година в МУ-София, как ги мотивирахте в началото на професионалния им път?
– Разбира се, освен здраве и по-малко тежки предизвикателства като пандемията, им казах още, че медицината не е занаят. Медицината не е само професия, тя е много повече. Медицината е една голяма емоция, тя е призвание, въпреки че и това вече се превърна в изтъркана от употреба дума. И бих допълнил – ако нещо ти е призвание, не означава, че трябва да го работиш без пари. Хипократ никъде не е казал такова нещо.
Казах им също, че медицината е амалгама от умения и креативност, което означава, че тя е творчество. Тя носи удовлетворение като при всяко съзидание. Един излекуван болен носи удовлетворение, което не можеш да сравниш с удовлетворението, получено от друга дейност. Младите трябва да носят пламъка на посветеността, но не трябва да се страхуват, че тя ще ги обрече на бедност и трудности. Много млади лекари носят пламъка от родителите си, които са имали същата професия, а други са го усетили в душата си. Но всички те трябва да знаят, че това не е професия, в която в 17 ч. сваляш ръкавиците и приключваш. Моралните очаквания към тях ще са много големи.
Какви са Вашите наблюдения за нагласите сред завършващите медицина у нас. Все още ли е налице желанието им да се реализират професионално в чужбина?
– Не мога да кажа дали тези, които остават, са повече. Данните от миналата година, когато станах ректор на Медицинския университет в София, сочиха, че 30% от завършващите напускат страната веднага след като си вземат дипломите, а други 25-30% – след специализацията. Това не е само наш феномен. Французите, например, завършват и заминават за Канада и САЩ, защото там също има дефицит, въпреки далеч по-стройната им система, която се опитва да предвиди нуждите от специалисти в страната. Има ли свободно движение на хора, ще има недостиг на местата, които са по-неорганизирани и по-бедни.
Какво трябва да се промени, за да стане България избор за професионална реализиция на младите лекари?
– За мен нещата са няколко и са много прости. Всеки ще каже – заплащането. Да, съгласен съм, че лекарят трябва да има достойно заплащане за достоен труд. Заплатите категорично трябва да се адаптират. Наскоро четох, че един млад лекар в Унгария започва кариерата си със заплата от 2000 евро. Но това не е всичко. Нужно е да се създадат условия за предвидимост в професионалното развитие. Младите нямат гаранции и перспектива, че биха могли да се развиват в специалността, в която искат, по един професионален начин.
Вие имате преки наблюдения над системата във Франция. Как е структуриран там този етап от развитието на бъдещите лекари?
– Специализацията е различна спрямо българската само в началото. Имаш един изпит на „входа“, но имаш и гарантирано място за специализация. Важно е да се каже, че ако нямаш специализация, реално не можещ да работиш. На година завършват около 6000-7000 студенти, които се явяват на този общ изпит и се разпределят в зависимост от оценката, която са взели, и спрямо специалностите. Първите 500 гарантирано ще специализират в градовете, в които искат, а следващите се разпределят от системата из страната, спрямо оценката си. Имаш право да се явиш само двe поредни години на този изпит.
Има ли промяна сред най-желаните от студентите по медицина специалности?
– Най-желаните специалности продължават да са вътрешни болести, хирургия, АГ, ортопедия и неврология. Големият дефицит е при педиатрите, както и при патолозите. Огромен е проблемът при инфекционистите – пандемията по безспорен начин доказа това и е нужно държавата да се намеси по някакъв начин и да поеме ангажимент към тези специалности.
Когато говорим за квалификацията на лекарите, какво е мнението Ви за продължаващото медицинско обучение? Председателят на БЛС д-р Маджаров обяви, че обмисля то да се превърне в задължителен елемент от професионалната им реализация.
– Продължаващото медицинско обучение е изключително важно и е нещо, което на практика все още липсва в България. Лекарят може да остане с познанията си от завършването на специализацията, което не е добре нито за обществото, нито за него самия. Тези, които искат, в момента се самообучават.
Крайно време е да се предприемат стъпки в тази насока и аз подкрепям постъпленията на Българския лекарски съюз по въпроса. Има нужда от разумна и гарантирана система за продължаващо медицинско обучение, трябва да има законова база и ясни правила.
Вие безспорно сте човек на науката. Как оценявате нивото на медицинската наука в България?
– Заемаме изключително достойно място, което обаче не е достатъчно оценено. Напоследък, покрай Олимпиадата, се радвахме с основание на успехите ни в спорта, но аз мога категорично да заявя, че страната ни има редица „олимпийски медали“ и в областта на науката, специално в медицината. Българската медицинска наука продължава да е на много високо ниво и през последните 25-30 години, съпътствани от политически трусове и промени, ние успяхме да задържим тези позиции. Аз съм част от това време. Имаше период, в който не получавахме информация дори за заглавията на новите научни статии в дадена специалност, и въпреки това оцеляхме. Сега ситуацията е коренно различна.
Науката е развитие, проекти, мултидисциплинарни екипи. Науката е желание да правиш „първи стъпки в снега“ и аз много държа нашите студенти и млади преподаватели да имат възможност да се реализират в нея. Това беше и мотив Медицински университет-София да стимулира научното развитие на младите ни учени. По-рано тази година взехме решение да обезпечим финансово публикациите в реферирани списания на нашите докторанти и асистенти в конкурс за главен асистент. Тази седмица на академичния ни съвет бе взето решение за повишаване на възнагражденията на преподавателите, обвързвайки ги с коефициент, свързан с научните им публикаци и участие в научни проекти.
Нашият университет е един от 7-те в страната, които получиха статут на Изследователски университети и предстои да работим още по-упорито за развиване на капацитета ни в тази посока – както изследователски, така и чисто организационен, за да дадем повече пространство и подкрепа за развитие на нашите специалисти, които имат желание да се развиват в научно отношение. Вярвам, че особено за младите колеги, това е един от начините да ги мотивираме да останат в страната.
интервю на Полина Тодорова за www.medicalnews.bg
