Публикация на вестник 24 часа
Повечето държавни университети в България имат над половинвековна история, някои съществуват дори повече от век, като през цялото това време не спират да се развиват и вече предлагат модерно обучение, което достойно съперничи на редица европейски университети. Академичните ръководства все повече обръщат внимание на реализацията на студентите след дипломирането им – ако досега висшите училища са били съсредоточени предимно върху организирането на лекционния процес, упражненията и последващите изпити, акцент в дейността им вече става по-добрата подготовка на студентите за конкурентното им представяне на пазара на труда.
Убеден съм, че посоката на развитие, която сме поели, е правилната. Рейтинговата система на университетите показва, че безработицата сред младите висшисти пада до рекордно ниски нива, а средният осигурителен доход на завършващите нараства. Все повече български висши училища се включват в европейски алианси, което допълнително ще допринесе за повишаването на тяхното ниво и уеднаквяването на учебните програми.
Голяма е радостта и удовлетворението ни и от реализирането на идеята за т.нар. научноизследователски университет. От 36 държавни университета 10 са определени като изследователски. За тях бяха отделени 250 млн. лв. от европейските фондове. Според европейските критерии за оценка на степента на научните постижения, на първо място бяха класирани Медицински университет- София и Софийският университет. Това даде възможност университетите да разработят своите научни стратегии, да начертаят своите приоритети и да работят по проекти на световно ниво. Това е правилният подход – да обучаваме кадри на световно ниво. Изследователските университети ще дадат допълнителен принос в системата на българското образование, тъй като без наука всяка професия много бързо се профанизира. В пътят ни на развитие имаме още една важна цел – да намерим формула, по която да включим реално бизнеса в процесите на обучение и да създадем повече практико-приложни научни изследвания. Да запълним различията между изискванията на пазара на труда и знанията и уменията на завършващите студенти. Това трябва да се превърне в голяма тема за обсъждане не само в образователните среди, но и в работодателските организации, както и в отделните браншови съюзи. Трябва да насочим усилията си натам и подкрепата от тях ще ни е необходима.
Икономическият фактор също не е за пренебрегване при избора на обучение в България. Дори и в частен университет, образованието в страната ни е в пъти по-приемливо финансово, но не по-малко качествено от това в чужбина. Освен това, в българските университети има много възможности и различни програми за образователен обмен, при които всеки студент може да се обучава в международни университети за определен период, като положените изпити след това у нас биват зачетени.
Всеки амбициозен млад човек е важно да вземе максимума от своето образование, независимо къде ще учи – в България или в чужбина. А за да бъде мотивиран, водещи са иновативните образователни програми, възможностите за реализация и самостоятелният избор, който сам прави на база своите интереси и предпочитания. Моят съвет към кандидат-студентите е да следват своите собствени мечти – нищо не окрилява така, както вътрешния порив за изява на таланта, който усещаш, че носиш в себе си.
