СТРАНИЦИ
акад. Митев и изрезка от вестника

Акад. Ваньо Митев, пред „Труд news“: Българска стратегия срещу COVID е по-добра от тази на СЗО

България може да се окаже първата страна в света която е свила COVID-19 до амбулаторно лечение при положение, че здравно министерство одобри нашия протокол, казва акад. Ваньо Митев в специално интервю за „Труд news“. Още по време на пандемията от коронавирус българският учен излезе с проучвания за влиянието на бромхексин и колхицин върху вируса. Стратегията за избор на прицелни молекули, имащи отношение към патогенезата на COVID-19 на фармацевтичните компании е погрешна, казва акад. Ваньо Митев и призовава здравно министерство да включи в препоръчителните протоколи за лечение на COVID-19 изпитаните и евтини български медикаменти.

Съвсем скоро излезе съобщение, че одобрението в България на анти-COVID-19 хапчето-чудо на Pfizer, Paxlovid е на финалната фаза и вече има регистрирана цена за българския пазар от 2154,3 лв. Точно преди 2 години Вие се изказахте остро против друго хапче-чудо на Merk, Molnupiravir и в последствие се оказахте прав. Какво ви е мнението за Paxlovid?

Искам да припомня на читателите, че широко рекламираното лекарство за домашно лечение Molnupiravir е с мутагенен потенциал слабо ефективно. Намаля хоспитализациите само под 30%. Чак в началото на тази година, Европейската агенция за лекарствени средства (ЕМА) събра смелост и отказа регистрацията му. Merk обжалва, но месец юни тази година оттегли искането си за одобрение и поне в Европа тази сага приключи. Но забележете, (Световната здравна организация) СЗО продължава да го препоръчва, макар и с условности! Трудно е да излезеш и да защитиш истината, когато тя е в ущърб на тези, които ти наливат пари. Paxlovid сега е любимото отроче на СЗО и се предлага като първи избор за домашно лечение. Той има различен механизъм на действие от Molnupiravir, но и двата блокират вирусната репликация. Първоначално Pfizer заяви, че Paxlovid намаля хоспитализациите с 89%, но независимо проучване охлади ентусиазма им до 51%. Pfizer се възползва, че реномето на конкурентния Molnupiravir бе силно разклатено и на 15.11.2023 г. повиши каталожната цена на Paxlovid от $530 до близо $1400. Това обяснява и високата цена на Paxlovid в България, а освен това той ще се реимбурсира от Националната здравно-осигурителна каса само в случай на обявена извънредна епидемична обстановка. Китай отказа предложението на САЩ да помогне за справяне с COVID-19 епидемията с внос на Paxlovid, ангументирайки се с високата му цена. Лично аз горещо не препоръчвам вноса му, поради нещо, което говоря от 3 години. Колхицинът, приложен по нашата схема има почти 100% ефект в намалянето на хоспитализациите, при това на цената на 1-2 пици. Вие, ако сте в рискова група за COVID-19 усложнения какво ще предпочетете: да дадете 2154,3 лв. за Paxlovid, който ще редуцира риска да влезете в болница с 50% или за 20-30 лв. да сте почти 100% сигурен, че ще се излекувате в амбулаторни условия с колхицин?

Бихте ли обяснили по-подробно, защо скъпоструващите лекарства на тези фармацевтични гиганти са ефективни до 50%, а колхицинът, както Вие твърдите почти 100%?

Смятам, че стратегията за избор на прицелни молекули, имащи отношение към патогенезата на COVID-19 на фармацевтичните компании е погрешна. На фиг. 1 са синтезирани съвсем схематично стратегията, одобрена от СЗО и нашата стратегия за лечение на заболяването. Рекламираните от СЗО Paxlovid, Remdesivir и Paxlovid блокират на различни нива вирусната репликация. Усложненията на COVID-19 идват, обаче от хиперактивирането на една клетъчна органела, наречена NLRP3 инфламазома и това води до цитокинова буря, мултиорганна увреда и смърт. Тя е сложен белтъчен компрекс, който играе ролята на клетъчен сензор, дедектиращ вируси, бактерии и т. н. Тази инфламазома може да се активира от SARS-CoV-2 вируса директно и индиректно. В около 20% от случаите инфламазомата реагира с неадекватна хипер реакция, настъпват усложнения, хоспитализация, при която всеки 5 в България умираше. Трябва много ясно да се подчертае, че няма пряка връзка между вирусната репликация и хипер активирането на инфламазомата. Това обяснява и частичния успех на антивирусните препарати, инхибиращи репликацията. Колхицинът, обаче в по-високи дози може да укроти инфламазомата и да спаси живота на болния. Нашата стратегия е ясна: да не се допусне проникването на вируса в клетката и разпространението на новосинтезираните вириони от клетка на клетка с бромхексин и блокиране на NLRP3 инфламазомата с по-високи дози колхицин за предотвратяване на цитокиновата буря. Тогава няма да има нужда от скъпоструващи антитела (Tocilizumab) за инхибиране на рецептора на интерлевкин-6 или инхибитори на JAK (Baricitinib) които се активират следствие на цитокиновата буря. Интерлевкин-б е само един от няколко десетките цитокини които повишават нивата си при цитокинова буря, а какво правим с другите? Фармацевтичните гиганти трябва да се съсредоточат върху синтеза на лекарства, инхибиращи NLRP3 инфламазомата, а не на такива, блокиращи ефекта на многобройните цитокини, повишени следствие на хиперактивирането на инфламазомата.

Ефектът на колхицина върху инфламазомата не е ли известен? Не са ли правени клинични проучвания?

Ефектът на колхицина, подобно този на ивермектина върху NLRP3 инфламазомата е известен и изследван върху клетъчни култури. Инхибиращият им ефект е в микромоларни концентрации, които са непостижими in vivo. Или по просто казано, ако постигнем тези концентрации в човек, загива вирусът, загива и болният. Затова ивермектинът е неефективен, но колхицинът има едно изключително свойство. Той се натрупва в белите кръвни клетки (макрофаги, неутрофили, моноцити), където се генерира цитокиновата буря. Ако се вземе едно хапче колхицин (0.5мг) то кръвната концентрация ще е 1-2 наномола на литър, но тази в неутрофили до 200! Това и използваме. С увеличаване на дозата колхицин се постигат въпросните микромоларни концентрации в белите кръвни клетки, NLRP3 инфламазомата се блокира, а цитокиновата буря предотвратява. Нашумелият ивермектин не притежава това свойство и е безполезен. Правени са около 50 клинични проучвания, всички с ниски дози колхицин, поради това ефектът е почти нулев. СЗО със задоволство използва това, за да не препоръчва употребата му.

Каква е причината да се прилагат само ниски дози колхицин при тези изследвания?

Има само едно клинично проучване за ефекта на ниски и високи дози колхицин (доже по-високи от нашите) проведено през 2010 година от Калифорнийския университет, но то е за лечение на подагрозен пристъп. Резултатът е един и същ с двете използвани дози колхицин. Естествено, защо да се дават по-високи дози колхицин, при които случаите на диария нарастват, при положение, че резултатът е подобен и с ниските дози от лекарството? Но COVID-19 не е подагра! Невероятно е как изследователи от цял свят повтарят и повтарят едни и същи протоколи, очаквайки различни резултати! Маститото Оксфордско изследване с 11 000 пациенти, но само с ниска доза колхицин, заключва че той няма ефект. Ако бях рецензент, щях да изисквам контролна група с високи дози колхицин, подобно на американското изследване от 2010 г. и резултатът щеше да е като нашият. Само ще вметна, че това изследване е финансирано от въпросните фармацевтични гиганти и фондацията на Бил Гейтс, спонсориращи СЗО.

Тъй като колхицинът е известен с токсичните си свойства, употребяваните от вас концентрации безопасни ли са?

Напълно. Не сме имали нито един случай с тежки странични ефекти. Както споменах по-горе, най-често срещаният страничен ефект е диарията. Подобни концентрации са давани масово в миналото за лечение на подагра или фамилна средиземноморска треска. Направих и публикувах едно проучване от 1947 г. до сега в търсене на най-ниската токсична доза колхицин. В литературата се цитира една мантра, че най-ниските описани летални дози колхицин са между 7 и 26 мг. Цитирани са 2 публикации от 1947 г. и 1979 г. Аз прочетох оригиналите и бях изненадан, че пациентът от 1947 г. е вземал едновременно живак. Това е типичен пример за лекарствено взаимодействие и ако не беше живакът пациентът щеше да остане жив. Другият случай е на жена приемала продължително фенилбутазон. Това е лекар ство, забранено да се дава на хора от 2002 г. и се употребява само на животни. Първият признак от интоксикация с фенилбутазон е депресията, а жената е чувствала че „животът няма смисъл“, приела е 5-6 водки и 7.5 мг колхицин и починала. Отново лекарствено взаимодействие! Следващите описани дози са вече от 15-18 мг, но и там има утежняващи фактори като увреден черен дроб, алкохолизъм и др. Нашата максимална доза е 5 мг, която е далеч от описаните минимални летални дози.

В предишни интервюта Вие казахте, че предстои публикуване на тези резултати? И ако имате такива M3 обърна ли ви внимание?

Публикували сме резултати на 452 болнично лекувани пациенти по нашата схема, следствие на което смъртността пада около 5 пъти. Сега се рецензира друга наша статия с 333 болнично лекувани пациенти с дози от 2 мг до 4 мг колхицин. Ефектът на по-високите дози води до статистически достоверна по-ниска смъртност. Имаме публикувани 2 клинични случая, трети е приет, а четвърти ще бъде изпратен за рецензиране тази седмица. Публикувал съм обзор с теоретичните постановки на лечението с бромхексин и колхицин и още един, разглеждащ безопасността на използваните от нас дози. Всички списания са с импакт фактор, а имаме участие и в глава от книга на английски език. Смятам, че това е напълно достатъчно министерството на здравеопазването (M3) да ни обърне внимание и да се препоръча на личните лекари да прилагат амбулаторно нашата лечебна схема, още повече, че всяка седмица загиват поне 25 души от „неопасния“ омега вариант на вируса. Когато загинат няколко души в автомобилна катастрофа с право се говори за трагедия и „война по пътищата“, а когато загиват по 100 души на месец от COVID-19 това какво е? Суха статистика, след изнасянето на която всеки ден M3 изказва съболезнования на близките на починалите, а те биха могли да бъдат спасени! Ние предлагаме вместо съболезнования колхицин и живот.

Какво бихте предложили на министъра на здравеопазването?

Ще бъда съвсем конкретен:

  1. Да се свика консултативния съвет към M3, сформиран преди две години, съставен от трийсет и няколко елитни наши специалисти участващи в борбата с COVID-19. Доколкото ми е известно, след изготвянето на препоръки за лечение тогава, той повече не се е събирал да ъпгрейтва съдържанието им.
  2. Ще направим презентация, на която ще изложим нашите резултати за да бъдат обсъдени и включени в препоръчителните протоколи на M3 за лечение на COVID-19.
  3. След това да се обобщат резултатите от амбулаторно и болнично прилагане на нашата схема за лечение. Сигурен съм, че потокът към болниците силно ще намалее, а приетите болни ще бъдат спасени.
    На 17.11.2023 г. изнесох тези данни пред възможно най-авторитетна публика – Българското научно дружество по фармация. На лекцията присъстваха и зам.-министърът на образованието проф. Генка Петрова и бившият министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова. Поласкан съм от вниманието и одобрението на изнесените факти. България може да се окаже първата страна в света която е свила COVID-19 до амбулаторно лечение при положение, че M3 одобри нашия протокол. Аз, съпругата ми, дъщерите, зетьовете, сестра ми и цялото и семейство, сватове, братовчеди, приятели, колеги от МУ и БАН, ректори, политици от различни партии и много други са били успешно лекувани по този начин. И безплатно да ми дават Paxlovid ще го откажа. Надявам се министърът на финансите да прочете това интервю и да си направи сметка, ако се обяви извънредна епидемиологична обстановка колко пари трябва да задели от бюджета, за да може да намалее притокът към болниците с 50% и увеличи печалбите на Pfizer.

Нашият гост
АКАДЕМИК ВАНЬО МИТЕВ е роден през 1954 г. в Русе. Завършил е Френската езикова гимназия в София, след това Медицинска академия в София. Бил е редовен аспирант. Професор е в Катедрата по биохимия на Медицинския университет в София от 1998 г. – най-младият професор тогава в медицинските среди. Специализирал е във франция от 1991 до 1994 г. Бил е заместник-декан, заместник-ректор, 2 мандата ректор на Медицинския университет в София и два мандата председател на Съвета на ректорите в България. В момента е председател на общото събрание на Медицинския университет в София. През май 2015 г. е избран за академик. Почетен гражданин на Русе, Враца, Мизия и Горна Малина.