интервю на наш студент – доброволец пред в-к 24 часа
Във ВМА ме впечатли един абитуриент, който помага като санитар. Пандемията ме научи да вярвам, а не да подценявам
– Дияне, откога сте доброволец във Военномедицинската академия?
– От седмица.
– Как разбрахте, че там търсят доброволци?
– С обявяването на извънредното положение през нощта на 12 март. На брифинга, който даде тогава министър-председателят, обяви, че и студенти ще бъдат включени, за да помагат. Изчаках няколко дни, за да видя по какъв начин точно ще се обяви това. Междувременно се свързах с ВМА, които ми казаха, че там също може да се доброволства. Изпратих мейл, за да заявя желанието си Приеха ме и започнах. Няма да забравя и първия въпрос на доц. Георги Попов, ръководител на Катедра „Инфекциозни болести“ и зам. -началник на ВМА: „А вие с каква експертиза разполагате?“. Това е въпросът, който винаги съм очаквал да ми се зададе.
– Кой курс сте?
– През февруари завърших семестриално Медицинския университет в София и вече съм стажант-лекар.
– Защо решихте да станете доброволец?
– С извънредното положение занятията ни в университета бяха отменени. На мен ми остава само да се явя на държавни изпити, но тъй като всички срокове се изместиха, реших да оползотворя времето с това, за което уча.
– Имате ли контакт с пациентите с COVID-19, във ВМА те са най-много? Какви са задълженията ви?
– Доброволците в клиниката не контактуваме с настанените пациенти с COVID-19, но имаме контакт с такива в лабораторни условия. Клиниката продължава да работи и помагаме на лекарите с прегледите – снемаме анамнеза, статус, преглеждаме, преслушваме и ги консултираме. Вземаме и проби за COVID-19, когато има съмнения.
– Как преминава един ден и колко често сте в болницата?
– В болницата съм почти всеки ден. Работата там започва с рапорт, на който обсъждаме пациентите какво се е случило през нощта, дали има нови или влошавания, терапията. Коментираме какво трябва да се прави през деня. След това отиваме по кабинетите – те са 3 и пред тях обикновено винаги има опашка от пациенти за преглед.
Сега лекарите трябва да пестят сили – пикът и
– Колко още доброволци има с вас?
– Желаещите са много. Иначе в Инфекциозната клиника сме шестима, като някои изпълняват повече сестрински дейности. Има обаче и един ученик от 12-и клас, който ще кандидатства медицина. Тъй като и на кандидат-студентите отмениха предварителните изпити, той също решил да оползотвори времето си по този начин, което е похвално. Изпълнява санитарна дейност, но мен лично много ме впечатли. Видях и че са се организирали хора, които не са медицински лица, и те помагат с организационна дейност в голямата сграда на ВМА. Има нужда от тях.
– На какво според вас ще ни научи тази пандемия, какво ни показа?
– Показа ни, че е време за интроспекция. Показа ни и че хората са прекалено смели да вярват, че са царе на този свят и че нещо толкова малко и невидимо може да обърне посоката на вятъра. Научи ни да не подценяваме,а да вярваме. Виждаме каква е ситуацията в много други страни. Тук това не се случи, защото имаме експерти, които вземат подходящите мерки навреме. Никоя болест не може да се излекува, ако не се вземат мерки навреме.
– Какво бяхте решили да специализирате, като завършите, и има ли промяна в намеренията ви сега?
– Няма да скрия, че имам голям интерес към инфекциозните болести. Предстои да взема решение след края на кризата какво ще специализирам.
– Колко време бихте останали доброволец?
– Удължили са ни до 30 април извънредното положение в университета, така че със сигурност дотогава, но и след това.
– Имате ли готовност да се включите, ако ви извикат и при болните с новия коронавирус?
– О, разбира се. Аз ще съм първият, който ще прекрачи прага.
– Какви съвети бихте отправили към хората навън?
– Да спазват карантината и да си стоят вкъщи, да имат отговорно поведение спрямо другите хора и да спазват хигиенните норми.
– Как приемат лекарите помощта ви?
Благодарят ни. Проф. Камен Плочев, ръководителят на Първа инфекциозна клиника, ни похвали вчера, че преглеждаме много добре и че са много дово-ли. Нашата помощ сега е много важна, защото лекарите трябва да си пестят силите и да мислят и да се подготвят за това, което предстои. Пикът предстои, а ние не сме започнали да изписваме пациенти, които са приети преди 2 седмици, не защото не са излекувани както трябва, а защото самото заболяване протича дълго и хората пролежават дълго. Днес видях, че ИСУЛ също обявява прием на доброволци, т.е. тази помощ е необходима и вярвам, че колегите ми ще се отзоват.
Искам обаче и аз много да благодаря на лекарите в Клиниката по инфекциозни болести. Те са изключителни. Много добри хора са, приветстват абсолютно всяка помощ и човек като част от техния екип. Това е страхотно нещо, особено за някой като мен, който иска да се учи. Благодаря им!
интервю на ЙОАНА РУСЕВА – 24 часа
