СТРАНИЦИ

Доц. Шима Мехрабиан пред сп. Космос за революцията в битката с Алцхаймер

Биотехнологичната компания „Байоджен“ направи революционен пробив -създаде лекарство срещу Алцхаймер, но едва ли през последните десетина години е имало случай нов медикамент да бъде посрещнат с толкова критики от научната общност, пише в актуалния си брой сп. „Космос“.
Препаратът е предназначен за лечение на пациентите в ранна фаза, тъй като вероятно спира отлагането на лошия белтък, а с това и развитието на заболяването.
„Досега медикаментите са имали симптоматично облекчение, без ефект върху причината – обяснява неврологът дементолог доц. Шима Мехрабиан, член на Дружеството по деменции и преподавател в Медицинския университет в София.

Новият медикамент представлява моноклонално антитяло, което действа срещу лошия белтък бета-амилоид, чието натрупване има ключова роля за възникването на заболяването. Към момента има известни данни за намаляване на този лош белтък от клиничните проучвания, провеждани за ограничен период от време. Нужни са допълнителни изследвания, които да предоставят доказателства за ефикасността на лекарството в съответната фаза на заболяването, както и да се проследят страничните му ефекти.“
Директорът на „Байоджен“ Майкъл Вунацос обясни, че новото лекарство съдържа три съставки, атакуващи отровната плака от пептиди, които се формират в артериите, сърцето и мозъка. „Успяваме постепенно да намалим натиска на плаката, която уврежда невроните и предизвиква болестта Алцхаймер“, допълни той.
Алцхаймерът е невродегенеративно заболяване, при което се натрупват лоши белтъци (бета-амилоид и тау протеин), които водят до загуба на нервни клетки. Причините за появата му все още не са добре изучени.
Десетки милиони по света страдат от тази болест, която е най-разпространената форма на деменция. Заболяването се развива много бавно най-често при хора над 65 години. Лошият белтък се натрупва в мозъка в продължение на 10-20 години, преди първите признаци да се появят. Те обикновено са загуба на скорошна памет, проблеми с изразяването и общуването, неспособност за преценка, дезориентация във времето и пространството, рязка смяна на настроенията.
„Един от най-важните и първи признаци е забравянето – категорична е доц. Мехрабиан. – Трябва да е алармиращ симптом, когато забравянето има постоянен и повтарящ се характер и когато се установява спад спрямо минало ниво на справяне със задълженията и ангажиментите. Освен паметта, други симптоми могат да са първи или съпътстващи признаци: промяна в поведението и настроението, затруднения в речта, затруднения в организирането на по-сложни събития, например ново пътуване, промяна в способностите за планиране, преценка и вземане на решения, нарушения във вниманието, концентрацията и ориентацията. Освен често повтаряне на един и същ въпрос и забравяне на скорошни събития, понякога има конкретни случаи, които карат близките да потърсят лекарска помощ за диагноза. Често те съобщават за губене на лични документи, пари, объркване при организация на по-сложни дейности, несправяне с професионалните ангажименти и пропуски в приема на медикаменти.“
Специалистката по Алцхаймер сравнява паметта на болния с купчина натрупани листове, като най-отгоре са последните спомени и пациентът започва да губи първо тях. Именно затова за близките е най-тежко да приемат, че родителите им забравят елементарни неща, но с точност си спомнят песни, които са пели в детството.
На новия медикамент се възлагат огромни надежди. Медицинските експерти обаче предупреждават, че още е рано да се обяви, че това е краят на Алцхаймера. Досега повече от 100 препарата и форми на лечение са се провалили. При сегашния проблемът е, че цената му е непосилна – лечението на месец излиза 5000 долара.
„Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) в началото на юни разреши препарата за лечение – обяснява невроложката. – За да верифицира клиничната полза от лекарството, от производителя „Байоджен“ се изисква да проведе допълнително клинично проучване. Ако то не покаже очаквания клиничен ефект, FDA може да оттегли разрешението за употреба.“
Много учени поставят под съмнение ефективността на препарата. Една от причините е, че пациентите трябва да приемат лекарството още преди да имат видими симптоми на деменция. Другата е, че медикаментът се появява с предупреждение за риск от амилоидни образни аномалии, които представляват временни подувания в области на мозъка и могат да доведат до дезориентация.
„Страничните ефекти, свързани с лечението на моноклоналните антитела срещу бета-амилоида са известни повече от 10 г. -посочва доц. Мехрабиан. – Те са свързани с оток и микрокръвоизливи, които се откриват при провеждане на магнитнорезонансна томография (МРТ) на главата. Много често се откриват като находка, без да има симптоматика, но понякога тези странични ефекти причиняват симптоми като главоболие или дезориентация. Основната препоръка на експертите в насока контролиране на тези странични ефекти включва правилен подбор на пациенти, подходящи за лечение с медикамента, и проследяващи изследвания с МРТ на главата, които навреме да установяват възникването на страничните ефекти.“
Любопитното е, че малко след като лекарството бе одобрено, се появи поредно доказателство за връзка между стреса и Алцхаймера. „Отдавна е известно, че стресът и хормоните му, както и глюкокортикоидите имат широки влияния върху централната нервна система – допълва специалистката. – Хроничният стрес има решаваща роля при депресивни и тревожни състояния. През последните години различни проучвания изследват клетъчните механизми и връзката между стреса, повишените нива на глюкокортикоидите и някои невродегенеративни заболявания като Алцхаймера и паркинсона. Причините за подобни невродегенеративни заболявания не са известни. Смята се, че генетични фактори и такива от околната среда имат влияние при възникването им. По-важно е да се говори за рисковите фактори. През 2020 г. в сп. Lancet са описани 12 доказани рискови фактора за възникване на деменция – нисък образователен ценз, затлъстяване, хипертония, диабет, тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, липса на физическа активност, ниско ниво на социални контакти, депресия в късна възраст, загуба на слуха, черепно-мозъчно травма и замърсяване на въздуха. Контролирането на тези рискови фактори може да предотврати или отложи появата на деменция в 40% от случаите.“
Независимо от споровете, създаването на препарата е огромна крачка напред и оттук нататък е въпрос на време минусите да се отстранят.
Целия текст можете да прочетете в актуалния брой на сп. “ Космос „.
Стр. 12