Вторично прогресиращата МС (ВПМС) се характеризира с първоначален пристъпно-ремитентен ход на болестта, последван от постепенно влошаване с или без насложени пристъпи, леки ремисии и плата. Въпреки това, няма установени критерии за определяне кога пристъпно-ремитентната МС се превръща във вторично-прогресираща. Диагнозата вторично-прогресираща МС се поставя ретроспективно. Преходът от пристъпно-ремитентна МС към ВПМС обикновено настъпва 10 до 20 години след началото на заболяването. Ретроспективното определяне на вторичния ход на болестта неизбежно забавя диагнозата ВПМС (според някои научни съобщения до 3 години). Оценката на този преход е свързан с периоди на несигурност, което прави невъзможно ранното адаптиране на терапията (включително навременна ескалация) за евентуално предотвратяване на конверсията към ВПМС. Следователно има спешна нужда от надеждни и обективни биомаркери за проспективно прогнозиране и дефиниране на конверсията на болестта към ВПМС. Обективната дефиниция и надеждното предсказване на конверсията към ВПМС е особено важно в настоящето – ера, в която се въвеждат нови терапии с потенциални невропротективни ефекти. По този начин „късният“ пристъпно-ремитентен ход и „ранният“ ВПМС могат да представляват прозорец на възможност за интервенции за забавяне или дори предотвратяване на прогресията на увреждането. Следователно основната цел е оценката на ролята на потенциалните клинични и параклинични биомаркери за определяне на преминаване във ВПМС.