В средата на ноември стартира проектът Европейска инфраструктура за геномни данни (Genomic Data Infrastructure, GDI). В проекта от българска страна участват две организации – Медицински университет – София и МОН. Съфинансирането по проекта от българска страна ще бъде осигурено от страна на МОН, в рамките на „Националната пътна карта на научни инфраструктури (НПКНИ 2020-2027), чрез подкрепа на Консорциума “Национален Университетски Комплекс за Биомедицински и Приложни Изследвания, обвързан с участие в BBMRI-ERIC (НУКБПИ и BBMRI.bg)”
Началото на GDI бе дадено в Брюксел, Белгия. Новият проект, координиран от ELIXIR, се финансира съвместно от Европейската комисия по програмата за цифрова Европа и чрез съфинансиране от участващите държави-членки. В областта на здравеопазването програмата „Цифрова Европа“ има за цел да подпомогне създаването на елементи от европейското пространство за здравни данни. Целта на проекта е да реализира амбицията на инициативата “1+ милиона европейски генома” (1+MГ) за осигуряване на защитен достъп до човешки геномни и съответните клинични данни в цяла Европа чрез създаване на инфраструктура за тях.
Проектът включва консорциум с партньори от 20 европейски държави и ще улесни трансгранична обединена мрежа от национални геномни колекции за биомедицински изследвания и персонализирани медицински решения. Инициативата 1+MГ има за цел да даде възможност за сигурен достъп до геномни данни и съответните клинични данни в цяла Европа за по-добри изследвания, персонализирано здравеопазване и създаване на здравна политика. Проектът Beyond 1 Million Genomes (B1MG), който стартира през 2020 г., финансиран от H2020, разработва насоки за прилагане на инициативата 1+MG и изготвяне на планове и препоръки за създаване на обединени мрежи от геномни данни.
Проектът GDI има за цел да отключи потенциала на мрежа от данни за над един милион човешки геномни последователности за изследвания и клинични справки. Това ще създаде безпрецедентни възможности за транснационални и многостранни действия в областта на персонализираната медицина за чести, редки и инфекциозни заболявания. Оторизираните потребители на данни, като клиницисти, изследователи и иноватори, ще могат да подобрят разбирането на геномиката за по-прецизно и по-бързо вземане на клинични решения, диагностика, лечение и предиктивна медицина, както и за подобрени мерки в общественото здравеопазване в полза на европейските граждани, здравните системи и икономиката като цяло.
