СТРАНИЦИ

Незрящи се обучават за масажисти в Медицинския колеж в София

Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ към МУ-София е единственият у нас, в който хора с увредено зрени могат да следват висше образование със степен „професионален бакалавър“. Незрящите имат възможността да запишат специалността „Масажист“, а след това благодарение на опита и практиката, която натрупат в учебните бази, да се реализират на пазара на труда.

Последните години голяма част от завършилите са назначени на работа, споделя с гордост ръководителят на специалности Мариана Алберт. „Нас това много ни радва. Успехът е тогава, когато нашите студенти не останат безработни“, каза тя. Алберт обясни, че в началото са идвали и хора със зрителни проблеми, но от миналата година изискване кандидат-студентите задължително да са с ТЕЛК 2-ра или 3-та степен. В рамките на три години учебният им план минава през всички болести, така че кръгът на познанията им да е разширен. „Стараем се всячески да имат повече знания и по-богат опит. Стараем се да ходят в различни бази. Масажистите ходят във ВМА, МВР болница, Втора градска, санаториума в Банкя „Ясен“, в Медицински център МЕД 1, за да можем да им осигурим работа“, сподели ръководителят на специалността.

Красимир Недков и Десислав Димов са двама от първокурсниците масажисти. Красимир Недков е на 49 години. Преди да запише в Колежа и до сега се занимава с производство на мебели. С масаж се е занимал преди около 20 години в рамките на няколко години, след като завършва кратък частен курс. „Сега реших едновременно да се преквалифицирам и да си повиша квалификацията в специалност „Масажист“, като придобия по-актуални и по-задълбочени знания“, разказа Красимир. Той сподели, че сега има по-задълбочена програма – учи анатомия, кенезитерапия, които няма как да се засегнат в рамките на кратките курсове. За специалността научава от познат незрящ масажист, който му помага с 3-4 сеанса да реши проблемите си с дясната ръка. „Това ми направи толкова силно впечатление, че тогава по-сериозно погледнах на това като перспектива за по-нататъшна перспектива“, коментира още Недков. Десислав Димов е бил професионален хорист, преподавал е компютърни технологии, ръководи фондация, която подпомага нездращите, работил е като тонрежисьор. Той се насочва към специалността, тъй като има добри приятели, които вече са я завършили и са се реализирали по нея.

И двамата първокурсници се надяват да успеят да се реализират, след като получат диплома. „Като завършва, спрямо възможностите, които имам за намиране на работа, бих искал да започна да се занимавам отново с масаж. Работната среда е по-екологично чиста от гледна точка на моето здраве“, сподели Краси и допълни, че масажистите имат възможност и да избират и подхода и сила спрямо собствените си възможности, така че неговата дейност да бъде по-щадяща. Десислав също мисли да се занимава основно с масажиране, ако успее да намери подходяща позиция, на която да работи.

Това, че са приятели и в живота пък им помага да обсъждат заедно изучения материал и си подпомагат взаимно обучението, тъй като всеки е изучил различни неща. И двамата първокурсници са доволни от обучението, което получават, и преподаватели, с които могат да работят.

Най-голямо затруднение за бъдещите масажисти е придвижването в различните бази. Алберт обаче обясни, че се стараят да приобщят масажистите с рехабилитаторите. „Някои от тях им оказва съдействие да се придвижват, но това невинаги е възможно, защото часовете се разминават“, каза още тя.

Пандемията също възпрепятства обучението им. „Такива практически дисциплини няма как да да бъдат подпомогнати от онлайн обучението или практическите занятия да бъдат заместени. За нас онагледяването е от активната сфера. Ако на един зрящ човек можеш да показваш презентации, графики, схеми визуално, при нас трябва да е онагледено, трябва да го пипнем.“, обясни Недков и сравни онлайн обучението по масаж като да ти обясняват как се връзва вратовръзка по телефона. За Димов няколкото седмици онлайн упражнения по масаж миналата година били изключително смешни. „За тях е важно да се пипне мускулът, за да може да се направи разлика между болния и здравия“, обясни Алберт. Тя допълни, че все пак при затварянето на университетите проф. Савова е разрешила присъствените лекции и упражнения поне при масажистите.

Димов сподели, че има идеята да направи нещо за колегите си, които ще започнат обучението си в колежа след тях. Иска да разработят учебни помагала или други материали, които да подпомагат незрящите в образованието им в Медицинския колеж. Освен помагалата, са им необходими и чертежи, които да бъдат на релефен шрифт или на брайлова система. Има и уреди, които се казва резец и с тях се чертае върху гума и хартия. „Едни такива помагала също биха били много полезни, за да се направи такъв чертеж“, сподели още Димов.

Техният ръководител подкрепя тяхната идея. „Идеята, която Деси и Краси са подели е много добра, защото някои материали ни липсват. Каквото можем правим. Например, има диктофони, които осигуряваме за тях, ако нямат и те ги ползват през целия период на обучението с уговорката, когато завършат, да го предадат, за да може да го ползват следващите“, каза Алберт.

Материал на Стела Маринова, вестник Монитор