Проф. д-р Иван Митев е откривателят на шестия сърдечен тон – българското научно постижение на XX век. Откриването на този тон е и първото голямо откритие на българската медицина.
Проф. д-р Иван Митев е роден на 4 октомври 1924 г. в с. Крушовица, област Враца. През 1950 г. завършва медицина в Медицински университет-София и започва работа в Отдел „Народно здраве“ в Русе (1950).
През 1960 г. става научен сътрудник в Научния институт по педиатрия. През 1972 г. става старши научен сътрудник, а след 6 години – ръководител на Детската клиника по сърдечно-съдови и колагенови заболявания. От 1980 г. е директор на Клиниката по сърдечно-съдови заболявания, а 5 години по-късно – директор на Института и главен специалист по педиатрия в България до пенсионирането му през 1989 г.
Откритието, направено от проф. д-р Иван Митев е направено в област, която до преди около 30 години се е изследвала много интензивно.
В миналото, когато не е имало възможност да се проникне директно в сърцето, да се инжектира контрастна материя и да се визуализират предсърдията, камерите и коронарните артерии, изключително много се е разчитало на информацията, която се получава от сърдечните тонове.
Сърдечните тонове винаги са били една от най-изследваните области в медицината. С просто ухо човек може да чуе първи и втори сърдечен тон, с помощта на стетоскоп – трети сърдечен тон, в някои случаи и четвърти. Петият сърдечен тон не може да се чуе със стетоскоп и се регистрира единствено с помощта на фонокардиография. Шестият сърдечен тон е единственият, който е открит по време на систолата. Той е нискочестотен и също не може да се улови по друг начин, освен чрез фонокардиограф, който регистрира сърдечните тонове. (Фонокардиографът е бил широко използван десетилетия наред, но в момента е изместен от инвазивната кардиология.)
През 1972 година, проф. Иван Митев забелязва наличието на особен тон, намиращ се в систолата, между първи и втори сърдечен тон. Интересното е, че тогава ежегодно се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от милиони лекари, доценти и професори, но на никой до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон.
Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации на 27 юли 1972 година. Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация е много дълга и сложна, като трябва да има неоспорими доказателства за него.
Проф. Иван Митев се свързва с много известни кардиолози – американски, френски и от бившия Съветски съюз. Предоставя им своите материали и иска експертно мнение от тях. Голяма част от световноизвестните по онова време кардиолози са категорични, че става дума наистина за отделен тон. Тогава и българските експерти към Института за изобретения и рационализации дават своето одобрение в подкрепа на шестия сърдечен тон като отговарящ на критериите за откритие.
Отличието за откритие е връчено от ръководителя на държавата Тодор Живков на тържествена церемония. Държавата ни издава и пощенска марка, посветена на шестият сърдечен тон.
Куриозно е, че с това свое откритие Митев се явява на защита на докторска степен в Института по педиатрия, но в крайна сметка защитата му е провалена, без комисията да отрече или оспорва наличието на шестия тон. Проф. Митев минава през ВАК и защитава там дисертацията си.
Ако проучванията бяха продължили и хипотезите около шести сърдечен тон се бяха доразвили, той можеше да се използва за диагностика и проследяване на възстановителния период при различни сърдечни и сърдечносъдови заболявания. В момента точната диагноза на сърдечни пороци се поставя чрез инвазивна диагностика.
