Проф. Златков, ако сега бяхте студент с житейския опит, който имате, по-различно ли бихте гледали на обучението си отколкото, когато следвахте и ако е така, защо?
Tруден въпрос. Човек е такъв какъвто е! Ако е млад, той е пълен с надежди, сили и устрем, както и с риска да направи грешки присъщи на младостта. Но те са част от чара да бъдеш млад. Разбира се, натрупването на житейски опит е етап от образованието, което човек следва през целия си живот. В случая e в сила изразът: „Ако младите знаеха, а старите можеха“.
Изборът на професия е един от най-важните, които правим в живота си. Срещат ли младите хора, според вас, затруднения с тази избор и какво може да се направи, за да се ориентират по-добре?
Повечето млади хора правят труден информиран избор за професия. Често те се влияят от емоции, модни тенденции или авторитета на своите родители и близки. Усетът за дарба може да е верен, но може и да е най-сериозната грешка в живота особено когато „огледалото“ е криво. Бих посъветвал младите хора да прибавят в избора си аргументите на разума. Поколенията се сменят на 20 години, а професиите и технологиите още по-бързо. Това означава, че човек трябва да осъзнае дали ще може да се развива и упражнява своята професия в годините, когато ще разчита повече на знания и опит, отколкото на енергия и ентусиазъм. Изборът на професия изисква определени индивидуални психофизически качества. и доколко те отговарят на професията, която си избрал и искаш да работиш.
По-различни ли са студентите днес и ако е така, какво трябва да се промени в начина на обучение, за да е адекватен на потребностите им?
Студентите са еднакви през всички времена – дръзки, смели и иновативни, но същевременно нетърпеливи – желаещи бързо да материализират възможностите си. Но то и времената са такива – напрегнати и забързани. А резултатът е налице само при съчетаване на теоретичните знания с натрупания практически опит. По-ранното включване на младите хора в практическата работа е присъщо за съвременните технологични специалности, но това има своето място и в по-консервативните професии като медицинските.
Много от добре обучените млади хора завършват и отиват да живеят и работят в чужбина. Има ли начини да ги задържим в България и какви са те?
Днес, младите хора очакват бързи резултати, свързани с високо материално възнаграждение и добра база за своя труд. Но дали това е гаранция за отговорно и професионално отношение? Смятам, че за българина това не е достатъчно. За всички нас не по-малко важно е колко значим изглежда трудът ни в очите на обществото и отделната личност. Това е пътят, по който да задържим младите хора в България – като покажем колко важен за развитието на обществото е техният труд, как всяко усилие се цени, като се създават нужните условия, без пречки, бюрократични спънки и злободневно отношение.
Кои са най-важните неща, които вашите възпитаници трябва да знаят, преди да излязат на пазара на труда?
Една латинска сентенция гласи „Omnium artium medicina nobilissima est.“ – Медицината е най-благородното изкуство. Да, за всички нас медицината е едновременно и наука, и изкуство, но най-вече – призвание. Трябва да носиш в сърцето си състрадание към болния човек в доза, с която да подобриш качеството му на живот, дори когато не можеш да го излекуваш.
NOBLESSE OBLIGE – издание на Бългаска Стопанска Камара,
чийто септемврийски брой е с тема Образование
