СТРАНИЦИ

Теодор Ангелов, носител на “Златен Хипократ”: Видяхме, че с помощта на студентите доброволци ситуацията с COVID-19 може да бъде овладяна

– Д-р Ангелов, как завършихте Медицинския университет в тези пандемични условия?
– Дипломирането ни беше различно от очакваното. В пандемия сме от една година и се налага да се адаптираме към нея. Церемонията не беше така мащабна и бляскава, както предходни години, но от ръководството на университета направиха всичко възможно тя да се проведе и да получим дипломите си от ректора и от декана на Медицинския факултет и да си създадем незабравим спомен макар и в неговата COVID версия.
– Към каква специалност се ориентирате и какви са настроенията на колегите ви?
– Аз се ориентирам към терапевтичните специалности, общо казано – нехирургичните. Имам желание да специализирам в университетска болница, за да се реализирам и в научната сфера. Колегите ми имат разностранни интереси. Някои са ориентирани към хирургичните, други към терапевтичните специалности, трети към научна дейност. Има и такива, които покрай пандемията проявиха интерес към инфекциозни болести
– специалност, към която в предходни години нямаше особен интерес. Настоящата ситуация е стимул за някои да се развиват в терапевтично или в научно отношение в актуални тематики.
– Анкета сред завършващите университета показва, че има интерес и към психиатрията.
– Пандемията изолира хората и ги лиши от социални контакти, което може да обостри настоящи или да доведе до появата на нови заболявания. “Психиатрията е интересна, но болните понякога не търсят лекарска помощ поради стигмата на специалността.
– Много ваши колеги бяха доброволци в COVID отделения, какво разказват?
– Настоящата ситуация е трудна не само за лекарите, но и за доброволците. Работата е тежка. Свързана е с 12-часови, а дори и 24-часови смени. Работейки в тези звена, те се подлагат и на самоизолация след това. Пандемията изправи здравната система пред нещо, което не се беше случвало през последните десетилетия. Всичко показва, че с помощта на студентите доброволци ситуацията може да бъде контролирана и овладяна. Увеличаващите се ваксинации и пристигащите дози ваксини дават голяма надежда, че в идните месеци и в края на годината ще заживеем до голяма степен нормално, както преди.
– Значи смятате, че ходът на пандемията може да се прогнозира?
– Една година по-късно специалистите вече знаят много повече за корона-вируса, за отделните му щамове, за това как чрез мерки да бъде преодолян. Смятам, че СЗО и Министерството на здравеопазването на национално ниво управляват добре ситуацията и това позволява да бъде предвидено развитието й. Именно с идващите дози ваксини са надеждите да бъде ваксиниран голям брой от населението и да се постигне т.нар. колективен имунитет, който да ни позволи да върнем отново нормалния си живот. На фона на мерките в Западна Европа у нас те са доста по-либерални и позволяват да живеем по-добре.
– Ваксинирахте ли се?
– Още не. Прекарах заболяването и смятам да се въздържа в близките 1-2 месеца, за да може хората в напреднала възраст и хронично болните да се ваксинират с предимство. Като пристигнат достатъчно ваксини, за да може първите рискови групи от ваксинационния план да минат, ще го направя и аз.
– Как виждате мястото на Медицинския университет в София, който е лидер в медицинското образование у нас, в сравнение с чуждите университети?
– Има доста различия между западните университети и нашия като методика на преподаване, обучение и провеждане на изпитите. Колеги, които са били на обмяна по “Еразмус” в Италия, споделят, че там не правят дисекции на човешки трупове заради религиозни разбирания. Колеги, които специализират в Германия, казват, че там до голяма степен обучението им е под формата на тестове. Няма я живата връзка с преподавателя по време на изпита, за да може да ти зададе въпроси, да оцени дълбочината на твоите познания. Като цяло системите са доста различни. Бих казал, че системата в Медицинския университет в София допреди пандемията – с тест, практически изпит с пациент, когото не познаваме и не сме наблюдавали преди това, и теоретична част с въпроси, до голяма степен е най-обективна и помага на студентите да покажат своите знания.
– Къде в професионално отношение виждате бъдещето си – у нас или в чужбина?
– На този етап – в България. Като взема специалност, евентуално бих изкарал и в чужбина кратка специализация. Това, което помага на младите кадри да се реализират у нас, а и в чужбина, е владеенето на езици. Така колегите могат да покажат теоретичните си познания и в чужбина, и да докажат, че българските кадри са на европейско и световно ниво в сферата на здравеопазването.
– Медицинският университет в София дава образование на световно ниво, какво бихте казали на преподавателите си в края на следването си?
– Бих им пожелал да продължават по същия начин да обучават студентите въпреки натоварения си работен график, тъй като асистентите са и лекари към съответните болнични звена. Все така активно да участват със студенти в научни изяви, както са участвали с мен. Да дават възможност за развитие на студентите, да стимулират мотивацията им, мисленето им.
Да продължават да издигат реномето на Медицинския университет в София на световно ниво. В последните световни класации Медицинският университет беше на второ място след Софийския по брой научни изяви. Медицинският университет е с по-малко преподаватели и факултети, което показва, че научната продукция е доста по-голяма. Това е повод за мотивация и гордост от моя страна.
– Помагали ли сте вече на някого като професионален лекар?
– Да. Много роднини и приятели се съветват с нас, студентите, които се обучаваме в клиничните курсове от четвърти до шести. С малки съвети се е случвало да помагам често. Не е необходимо да направиш голямо нещо, за да помогнеш.
***
• Роден през 1995 година в Монтана
• Завършва местната Природо-математическа гимназия с отличие
• Владее 4 езика
• През последния месец се дипломира в Медицинския университет – София, с пълно отличие, за което е отличен с наградата “Златен Хипократ• Двукратен носител на националната награда “Студент на годината” в направление “Здравеопазване”, веднъж за “Студент на годината” на Медицински факултет – София, и като стипендиант на фондация “Еврика” и Българския лекарски съюз
• Има десетки научни участия в конгреси и конференции, автор и съавтор на научни публикации
интервю на Ярослава ПРОХАЗКОВА на стр. 29 във вестник “24 часа