материал на в-к 24 часа, стр. 3
Сестра става защитена професия, търсят се медицински братя в реанимация и психиатрия
В 9 от 10 болници има криза за медицински сестри, без реформи до няколко години общият им брой в България може да падне до критичните 10 хил. по данни на съсловната им организация.
Проф. Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност на Медицинския университет в София: Облекчаваме приема, трябва да мотивираме и повече мъже
За следващата година сме заявили 185 места, 120 са за факултета по обществено здраве и 65 за филиала във Враца. Имаме капацитет за 225 студенти, но невинаги успяваме да попълним бройките. Миналата година сме приели 25 медицински сестри повече по настояване на Министерството на здравеопазването заради обществената необходимост.
Кандидатите се подмладяват. Ако предишни години бяха на средна възраст, сега голяма част от тях идват при нас веднага след училище. Има и повече от един кандидат за място. Кандидатстват и мъже. Би могло обаче да се направи повече за тяхната мотивация.
Тази година облекчаваме начина за прием, съобразявайки се със Закона за висшето образование. С решение на академичния съвет по предложение на факултета по обществено здраве премахнахме изпита по етика и право. Остава балообразуването с оценките от матурата по български и литература, биология от дипломата и средната оценка от дипломата за средно образование. Още от 4-и курс студентите намират реализация под формата на стажове в болници, където им предлагат добри възможности и след дипломирането. Трябва обаче условията още да се подобрят навсякъде, за да имат стабилно бъдеще. Единици отиват в чужбина. Проблемът е, че приемаме еднакъв брой студенти, а броят на болниците се увеличава непрекъснато и затова кадрите не достигат. Можем да обучаваме и на английски език при интерес.
„Кръвта има много специфична миризма. Усетиш ли веднъж миризмата на кръв, повече не може да я сбъркаш. Това не може да ме откаже от избора ми да се готвя за медицинска сестра, напротив – мотивира ме!“ Това казва 36-годишната първокурсничка в Медицинския университет в София Павлина Александрова. Младата жена е завършила здравен мениджмънт и работи като здравен администратор към спешното отделение в болницата „Царица Иоанна ИСУЛ“. Решила да кандидатства за сестра, защото като администратор няма толкова голям достъп до пациентите. След 4 години обучение ще излезе със степен бакалавър.
„Виждала съм колеги как спасяват живот и това ме вдъхнови да запиша и медицинска специалност“, разказва Павлина.
Видяла с очите си и как умират хора заради COVID. Ядосва се, че някои се съмняват как всичко било спекулация и твърдят, че заради пари лепват диагнозата на всеки.
Повечето от възрастните й колеги казват, че за да живеят добре у нас, трябва да работят на повече от едно място
От нощна смяна се отива на дневна смяна в друга болница. „Колега, който работи в Ирландия, разказва, че сестрата там върши много по-малко работа, а взема 10 пъти по-голяма заплата. Като споделил, че сестра у нас работи месечно за 600 евро най-много, са му се изсмели, защото според тях няма човек, който може да оцелее с толкова пари. Аз обаче искам да лекувам българи, а не чужденци.
Тук ни обучават светила. Имаме честта да се учим от най-добрите“, доволна е от избора си Павлина. 33-годишният Михаил Маринков също ще става медицинска сестра. Завършил е ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора. Предпочита обаче да работи с хора. „Представям си бъдеще в България, ако нещата се оправят. Не искам да ходя навън, но парите са важни. Всички казват, че професията не е добре платена, но се надявам това да се поправи“.
В момента работи в отделение по коремна хирургия в частна болница. Там имало 6-7 момчета на щат като сестри
Често Михаил от нощна смяна отива директно на лекция или упражнение.
Таня Цончева е завършила маркетинг и реклама и 15 г. се е занимавала с външна реклама. 4-5 години събирала смелост да кандидатства за сестра и миналата година го направила. Тогава онова беше модерно, сега направих това, което искам, с вътрешното си убеждение, разказва първокурсничката.
46-годишната Светлана Аврамова пък е завършила Полувисшия медицински институт „Филаретова“. Работила 20 години като социален работник, но мечтата на живота й била медицината. Една от провокациите да реши да започне бил COVID – заради големия недостиг на медицински персонал. Не ме е страх, никога не съм се страхувала, казва Светлана.
Студентите са на упражнение с главен асистент Камелия Богданова и асистент Димитрина Миликина от Факултета по обществено здраве, катедра „Здравни грижи“. Преподавателките имат дълъг стаж като медицински сестри. Камелия Богданова 17 години е работила в кардиология, сърдечносъдова хирургия.
Държиш спринцовката под прав ъгъл като копие при мускулните инжекции, обяснява тя нагледно на студентите.
Димитрина Миликина пък 25 години е работила в ИСУЛ.
И двете признават, че работата с пациенти им липсва, но са удовлетворени, че предават знанията и уменията си на следващите поколения сестри.
