Срещаме ви със Захари Влайков, студент 4-ти курс Медицина в Медицинския университет-София. Той е и председател на Студентската мрежа в организацията „Въздух за здраве“. Разговаряме с него за избора на професия, предизвикателствата пред младите лекари и очакванията му за професионалния му път.
Захари, защо избрахте да се насочите към медицината?
Изборът ми на професия бе провокиран от желанието ми да работя в динамична среда с различни предизвикателства. Исках да помагам на хората и да се чувствам полезен, да направя нещо добро както за близките си, така и за напълно непознати хора. Нямам роднини лекари в семейството си, които да са подмогнали това решение, но медицината отговаря на всички тези мои възгледи за професията. Още след първи курс на обучение разбрах, че това е моето и съм направил най-добрия избор в живота си досега.
Как оценявате образованието в Медицинския универистет-София?
Доста добро и на ниво, съобразено със студентите. Понякога ни „идва малко отгоре“, но според мен, когато човек реши да се насочи към тази специалност, не трябва да има очаквания да му е лесно.
Насочил ли сте се вече към специалност?
Според мен това е един oт проблемите – че трябва от сега да решаваме как искаме да се развие целият ни професионален път. Като цяло, бях на принципа на изключването по отношение на специалностите, които усещах, че не са „моите“. При мен нещата се случиха и сравнително бързо, защото още в първи курс усетих, че ме влече неврологията – това се затвърди и когато започнах да доброволствам всяко лято по няколко месеца в неврологичното отделение в МБАЛ Монтана. За момента това е моят избор.
Защо се насочихте към Монтана?
Аз съм родом от Монтана, семейството ми живее там и шансът да започна да практикувам в болницата в моя град бе добра възможност за мен.
Вашият край за съжаление е един от обезлюдаващите се райони, който страда и от липса на лекари. Мислили ли сте дали ще останете там след завършването си?
Мисля, че централизирането на специалистите и на населението като цяло основно в големите градове е притеснителна тенденция. Това води до силно обезлюдяване на по-малките градове, а по-тежкото е, че малкото останало население в тях остава без лекари и медицински специалисти, които да се грижат за нашите родители и за следващите поколения. Този въпрос стои много сериозно от над 10-15 години, но се засилва с голяма степен в последно време. С развитието на медицината все повече млади лекари се насочват към университетските центрове, които им предоставят големи възможности за развитие. Впоследствие изборът на един млад лекар е провокиран от това дали иска да остане там и да гради кариера или иска просто да помага на своите близки, на семейството си и на хората, които е срещал в детството си. За момента не съм сигурен изцяло накъде искам да ме „дръпне“ животът. Като цяло искам да помагам на хората, които са ме отгледали, но не смея да твърдя категорично, че ще се върна в Монтана. Има плюсове на това да се върнеш в по-малките населени места – там като че ли ценят повече медицинските кадри отколкото в София и в другите големи градове.
Как може да се засили интересът към по-малките населени места според Вас?
На първо място, ако има по-добри възможности за обучение в по-малките населени места. Летните практики, които организират университетите в подобни градове, са една такава добра възможност. Мен лично екипът, при който доброволствах в Монтана, контактът с пациентите, част от които познавам лично и за чието лечение влагам цялата си душа, ме мотивира много. Добро решение е да се заплаща обучението на студентите по медицина, за да се обучават в университетите и след това да се завърнат по родните си места.
Обръща ли се достатъчно внимание на младите лекари в България, на проблемите и тревогите им?
За съжаление мисля, че не. Доста сме подценени и не ни се дава възможност да се чуе мнението ни. Пренебрегната е и частта със специализацията, което аз също усещам, колкото повече наближава моментът на завършването ми. Първо дали ще мога да специализирам някъде, а ако намеря къде, дали ще мога да се издържам финансово, тъй като специализантските заплати са ниски, много колеги работят и изобщо без заплата. Но в нашата държава е така – затова и много мои колеги вече са взели категорично решение за специализация в чужбина и се готвят за това. Бих казал, че в чужбина нещата са по-добре организирани, по-добре насочени и в полза на студентите и специализантите за разлика от тук.
И все пак, какво би ви задържало в България с няколко думи?
Може би уважение, неподценяване, свобода и успех.
Не казахте заплащане. Защо?
Според мен заплащането не трябва да е основният приоритет за един лекар и избирайки тази специалност, не трябва да се подхожда с идеята, че ще се работи само за пари. Ако човек иска да има много големи доходи, има далеч по-доходоносни професии. За мен лично не трябва да се стремим към високите заплати, а към това да помагаме на хората.
Напоследък се говори активно за въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение и в България. Какво е Вашето мнение?
За мен това трябва да се случи. Мнението ми е, че избирайки тази професия, трябва да сме наясно, че тя е свързана с надграждане на знанията, на уменията и това е непрекъснат процес. ПМО е задължително, ако искаме да сме „в крак“ с новостите в професията, за да сме максимално полезни на пациентите си – все пак работим с живи хора, с възрастни хора, с малки деца и ние не можем да си позволим лукса да прилагаме стари умения и методи, при положение, че „на кантара“ свои техният живот.
Участвате активно в мрежата „Въздух за здраве“. Какви цели си поставя тази организация?
Тази лекарска мрежа се създаде преди няколко години. Тя е ориентирана към проблемите, свързани със замърсяването на въздуха. От 17 май тази година като част от нея бе създадена и студентска мрежа, подкрепена от Факултета по обществено здраве и студентския съвет към факултета на МУ-София. За мен освен предизвикателство, това е начин да подкрепим тази кауза и да изразим позиция по огромния проблем, свързан със замърсяването на въздуха. Напоследък се увеличават случаите на деца с белодробни заболявания, тревожен факт е, че има ръст и на астмата при новородените. Според данни на СЗО замърсеният въздух е 4-ият рисков фактор за населението. Крайно време е по този проблем и неговото въздействие да започне да се говори и в България, както и да се предприемат действия. Нас като студенти това ни касае много и всички сме на мнение, че е нужно обществото да е информирано по тези въпроси. Наскоро с подкрепата на посолството на Дания имахме инициатива в тази насока чрез различни прегледи, по време на които обяснявахме на хората за вредните ефекти от замърсения въздух върху здравето им и това, че част от здравословните им проблеми се дължат именно на него.
