Здравните и фармацевтичните услуги в България трябва да са модерни и персонализирани, а пациентите да разполагат с дигитални инструменти, които ги подкрепят по нелекия път на лечението им – така с няколко думи може да се опише общата цел на проекта на научноизследователска група (НИГ) 3.1.3 ACCOMPLISH, финансиран по договор BG-RRP- 2.004-0004-C01: „Стратегическа научноизследователска и иновационна програма за развитие на МУ-София” от Европейския съюз-NextGenerationEU чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.
Учените от НИГ 3.1.3 се занимават с четири основни групи проучвания, разказват водещите изследователи на групата проф. Генка Петрова, магистър по фармация, магистър по икономика, дфн, и проф. Мария Камушева, магистър по фармация, дф. Първият работен пакет проучвания са в областта на здравните грижи и фармацевтичните регулации и, по-специално – върху достъпа на пациентите по лечение и идентифициране на неудовлетворени нужди. Вторият пакет се фокусира върху здравни и икономически анализи на нови лекарства и нови здравни технологии, а третият пакет изследвания е ориентиран към възможни дигитални решения за подобряване на грижата за пациента. Четвъртия работен пакет изследва отражението при пациентите – или какъв е резултатът от използването на тези дигитални инструменти.
„Крайната цел е да изясним от какво имат нужда пациенти, болни от широк кръг хронични, онкологични и социално значими заболявания с неудовлетворени нужди, да видим какво предлага европейският пазар, с какви медикаменти се лекуват пациентите в Западна Европа, имат ли достъп нашите български пациенти до тези лекарства и какви са икономическите характеристики от използването им в българското здравеопазване“, обяснява проф. Генка Петрова. „Последната фаза на проекта ни е ориентирана към резултатите от лечението по отношение на качество на живот, на придържане към терапията, по отношение на подобряване на терапевтичните резултати“, уточнява тя.
В рамките на проекта се изработват три дигитални приложения. Целта на първото, чиято демо версия е вече готова, е да подпомага комуникацията между лекари и пациенти с онкологични заболявания. За проучванията си учените от група 3.1.3 работят с пациентите от онкологичния диспансер в София. Учените обясняват идеята като дават пример с пациент, диагностициран с рак на стомаха или рак на белия дроб с назначена терапия. „Пациентът ще може да провери в това дигитално приложение какви са рисковете, какви нежелани реакции може да очаква, какво да прави ако му падне кръвното или го боли глава, или повръща… Целта е, от една страна, да подпомогнем пациентите като ги информираме какво могат да очакват и, от друга страна, да облекчим труда на лекарите, за да не се налага систематично да повтарят една и съща информация“, обобщава проф. Петрова.
Инструментът вече е дигитализиран под формата на чатбот и в момента се работи върху базата данни. Учените събират данни от пациенти за въпросите, които най-често ги интересуват във връзка с лечението, качват се листовките на лекарствата, ръководствата за лечение на онкологични заболявания, попълва се рубриката „въпроси и отговори“. „В момента прецизираме информацията, така че тя да бъде полезна за пациента, той да може да я възприеме правилно и да не преминаваме границата на специфично медицинската информация, за да избегнем опасността от самолечение“, уточнява проф. Петрова и допълва: „Основната ни цел е пациентите да не се отказват от лечението, в случай че получат нежелана лекарствена реакция. Затова е хубаво те да са наясно какво може да се случи, как да реагират, откъде да потърсят информация – дали даденият проблем може да се реши със самолечение или не. Да имат помощник, за да могат да устоят на тежестта на лечението“.
Вторият дигитален инструмент е за откриване на потенциално рискови предписания при пациенти на комбинирана терапия. „Голяма част от пациентите, включени в нашите наблюдения, са възрастни, с полиморбидност, приемат много лекарства. Често се случва, ако пациентът отиде при специалист, той да не знае какво е предписал друг негов колега – така рискът от нежелани лекарствени взаимодействия нараства“, разказват водещите изследователи на група 3.1.3. В Европа има доста проучвания, които отчитат взаимодействия между различните предписани лекарства и рискове от потенциални реакции. Така идва и идеята за този инструмент. „Вместо да събираме отделни рецепти и да анализираме риска, ние обобщаваме и дигитализираме наличната информация за потенциални рискови взаимодействия“, казва проф. Петрова и добавя че тази база данни би могла да бъде използвана и от лекарите, и от фармацевтите.
Третият дигитален инструмент, върху който работят учените от група 3.1.3, има за цел да насърчава пациентите да спазват назначената им терапия. Проучванията показват, че около 50% от пациентите не спазват предписаната им терапия, а други 25% я спазват само частично. Проф. Мария Камушева разказва, че в света се използват такива инструменти (напр. приложения на смартфон), които известяват пациентите кога е следващият прием на лекарствата, а също и чрез тях пациентите могат да получат отговори на въпроси като: какво да направя ако изпусна един прием, да взема ли две или една доза при следващия, как да си помогна вслучай на нежелани реакции.
Голяма част от изследователската дейност на учените от НИГ 3.1.3 ACCOMPLISH е свързана с т.нар. лекарства сираци – биотехнологични лекарства, използвани за лечение например на ревматоидни, неврологични болести и метаболитни нарушения. „Избрахме тези заболявания, защото те са социално значими и за повечето от тях съществуват неудовлетворени нужди“, обяснява проф. Петрова. „Правим съпоставка и на достъпа до лечение на българските пациенти спрямо тези в други европейски държави, като напр. Румъния и Гърция“, допълва проф. Камушева. Данни отпреди година, сравнени с такива отпреди десет години показват, че по този показател положението в България се подобрява и болните от редки заболявания вече имат по-добър достъп до лечение, макар и пак да има някологодишно закъснение в достъпа до някои лекарства.
Друго интересно проучване, което правят учените от НИГ 3.1.3, е анализ на достъпа на българските пациенти до върхови иновативни терапии. „Такива са например суматоклетъчната и генната терапии – това са все иновативни терапии, които имат обещаващи резултати, но са много скъпи и финансиращите органи изпитват затруднения да плащат разходите. Ние анализираме какви са възможностите на отделни пазари в страни от Централна и Източна Европа да включат тези лекарства в лечението на пациентите. „Смисълът е да видим каква е причината за това българските пациенти да имат достъп до модерните лекарствени терапии няколко години след пациентите от по-развитите държави, къде е причината за това – дали в законодателството, дали в медицинската практика, дали в липсата на интерес от страна на производителите, и как да преодолеем причините, след като ги идентифицираме. Дали е въпрос на регулаторни или на пазарни решения“, казва проф. Камушева.
Проф. Петрова разяснява, че в областта на лекарствата сега сме в ерата на персонализираната терапия, която е строго насочена към определени характеристики на пациентите на биохимично ниво. Развоят на науката е стигнал до там, че сега може да се определи с точност дали дадено лекарство е подходящо за даден пациент и в какви дози. Това обаче чисто икономически се отразява като свиване на пазарния дял, защото намалява броят на отговарящите пациенти на тази персонализирана терапия. „Ето защо ние оценяваме и бюджетното въздействие на таргетните терапии върху системата на здравеопазване“, казва проф. Петрова. Изследователите от НИГ 3.1.3 правят т.нар. „сканиране на хоризонта“ като проучват какви са пазарните нагласи, цените, какъв е потенциалният брой на пациентите, които биха имали нужда от дадено лекарство и така изчисляват бюджетното въздействие от реимбурсирането на това лекарство.
Учените обмислят по нататъшното развитие на дигиталните инструменти, които създават. „В рамките на проекта сме поели ангажимент да създадем само прототипите, но в хода на работата ни виждаме, че има интерес и от страна на IT компаниите, и от страна на лекарите, ето защо обмисляме приложението на тези дигитални инструменти в практиката и след края на проекта“, казва проф. Петрова. Обяснява обаче, че това е нелека задача и внедряването в практиката трябва да стане с икономически интерес, тъй като за поддържането на инструмента и захранването с актуална информация се изискват висококвалифицирани услуги, които трябва да бъдат заплатени. За да продължат да съществуват и без проектно финансиране учените обсъждат два варианта – или да лицензират продуктите, или те да бъдат продадени на компании, които имат икономически интерес, а парите да бъдат вложени в научноизследователска дейност, както повелява законодателството в сферата на европейското финансиране.
*НИГ 3.1.3 ACCOMPLISH: ACCess tO Modern, Personalized, vaLue-based, effIcient and Sustainable Health and pharmaceutical services in Bulgaria (Достъп до модерни, персонализирани, стойностни, ефикасни и устойчиви здравни и фармацевтични услуги в България)
