Международна научноизследователска конференция, организирана от звено „Изследователски университет“ на Медицински университет – София, се проведе на 2 и 3 декември 2025 г. в Гранд хотел Милениум София. При пълна зала и тържествена атмосфера около 230 учени, представители на академичната общност и официални гости станаха свидетели на представянето на научните постижения по проект BG-RRP-2.004-0004-C01, финансиран от Европейския съюз – Next GenerationEU чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.
Конференцията беше открита тържествено от Ректора на МУ-София проф. д-р Бойчо Ланджов, който подчерта мащабността и значимостта на постигнатото за трите години от изпълнението на проекта.
„Когато беше определен от Министерството на образованието и науката за един от седемте Изследователски университета в страната, МУ-София залага във визията си за развитие да се утвърди като разпознаваемо в международен мащаб висше училище, което стимулира качествените научни изследвания,“ сподели проф. Ланджов. Той отбеляза, че значимостта на проекта надхвърля очакванията: „Едва ли някой си е представял реално колко много и качествени резултати ще бъдат достигнати в рамките на тези години, колко много ще се развият нашите изследователски екипи в това време, колко партньорства ще се реализират и как нашата Алма Матер ще увеличи многократно реномето си като център на научноизследователска експертиза в сферата на медицината.“
Ректорът изрази специална благодарност към над 270-те учени, участващи в 22-те изследователски колектива, които „оформят авторитета на Медицински университет-София като научно средище в България и извън страната“, като подчерта, че всичко това е постигнато извън преподавателската им дейност.
Ректорът не пропусна да изрази специална благодарност и към административния екип от звено „Изследователски университет“, начело с ръководителя на проекта госпожа Маргарита Русанова, които „успешно се справят с администрирането на проект, в който работят над 270 изследователи, обработват стотици заявки за материали, обществени поръчки, договори и отчети.“
Сред високопоставените гости на събитието бяха госпожа Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България и академик Николай Витанов, заместник-министър на образованието и науката. В конференцията участва и академик Атанас Атанасов, член на Съвещателния борд по проекта.
Специален акцент на официалното откриване беше видео обръщението на еврокомисар Екатерина Захариева, комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации в Европейската комисия, която поздрави учените от Медицински университет – София като им благодари, че поставят науката в центъра на бъдещето ни и очерта европейската перспектива и визия в сферата на научните изследвания и иновациите през следващите няколко години. „В следващия многогодишен бюджет предлагаме удвояване на „Хоризонт Европа“ до 175 милиарда евро. Това не е просто цифра. Това е ясен сигнал към вас, учените и бизнеса. За Европа науката и иновациите са в основата на независима и силна икономика“, каза еврокомисар Захариева и призова учените да продължават да бъдат най-активните участници в рамковите европейски програми, свързани с наука и иновации.
Приветствено слово по време на официалното откриване на научната конференция имаше и госпожа Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. Тя подчерта, че в рамките Механизма за възстановяване и устойчивост по процедура BG-RRP-2.004 – Създаване на мрежа от изследователски висши училища са осигурени 120 милиона евро, което дава възможност на повече от 10 български университета да развият своя научноизследователски капацитет. „Щастлива съм, че Медицински университет – София е един от тях и показва амбиция, последователност и ясна стратегическа визия. Вашият проект е част от едно наистина мащабно национално усилие, а именно да се изградят изследователски университети, така че младите учени да работят и да бъдат мотивирани да останат в страната“, каза г-жа Чобанова.
Заместник-министърът на образованието и науката академик Николай Витанов, от своя страна, оцени високо ролята на Медицински университет – София в мрежата от висши научноизследователски училища в България като каза: „Вашия университет има особена роля, защото тук се създава знание, което се превръща в по-добра диагностика, по-добра терапия, по-добра профилактика. Знание, което директно спасява човешки животи“. Акцент в приветствието на акад. Витанов стана информацията, че първите седем университета, определени за изследователски, ще продължат да бъдат със същия статут още четири години, а преди дни е станало ясно и класирането, в което МУ-София заема престижното първо място. Зам.-министърът уточни, че това ще осигури финансиране и след края на Националния план за възстановяване и устойчивост, чието изпълнение завършва през 2026 г.
По време на приветственото си слово акад. Витанов сподели още две новини. Първата е, че МОН възстановява програмата за стимулиране на публикационната активност при по-добри параметри и при засилена тежест на публикациите в категории Q1 и Q2, където МУ-София е особено силен. Втората новина засяга възлагането на обществени поръчки – МОН заедно с Агенцията по обществени поръчки подготвя Инструкция за изключенията от Закона за обществени поръчки, от които могат да се възползват университетите при поръчките на медицинска апаратура и специфични материали и консумативи.
Събитието продължи с резултатите от административното изпълнение на Стратегическата програма, представени от ръководителя на проекта Маргарита Русанова. Изпълнението на индикаторите сочи 645 публикации с импакт фактор само за 2025 година (65% от целевата стойност), 27 привлечени водещи изследователи при целева стойност от 6, 31 млади учени, включени в научните изследвания, 6 сключени споразумения за международно сътрудничество и участие на изследователите в 26 международни мрежи и проекти. Финансовото изпълнение на проекта към ноември 2025 г. достига 43,14%, като поетите ангажименти за разходи, в т.ч договори в процес на изпълнение, издадени заповеди за предстоящи командировки и специализации, подготвена документация за обявяване на обществени поръчки, неприключени обществени поръчки, възлизат на 74,11% от общия бюджет от 44 милиона лева. До края на месец ноември служителите на звено изследователски университет са организирали работата по 155 броя обществени поръчки и процедури за директно възлагане, вследствие на които са сключени 312 договори с изпълнители, съобщи г-жа Русанова.
През двата дни на конференцията бяха представени работата и резултатите на всичките 22 научни групи, включени в проекта, обхващащи осемте стратегически научни направления на Медицински университет – София: инфекциозни болести и имунология; фармация и оценка на новите здравни технологии; невронауки и психично здраве; дентална медицина; молекулна и персонализирана медицина; технологии в областта на здравеопазването; репродуктивна и регенеративна медицина; определящи фактори за околната среда и социалното здраве.
Международното измерение на конференцията беше подчертано от участието на четирима водещи международни лектори: Prof. Mauricio Alcolea Palafox, Ph.D., D.Sc., Prof. Sethu Gunasekaran, Ph.D., D.Sc., Prof. Diana Díaz García и Dr. Panneerselvam Janani, Ph.D., които представиха своите изследвания в областта на молекулярната спектроскопия, теория на функционала на плътността и фармацевтични приложения на биологично активни съединения.
Паралелно с основните презентации, в двата дни се проведоха постерни сесии на малките проекти, които макар и с по-малко финансиране, са важна част от изследователската екосистема на университета.
Вторият ден на конференцията бе официално открит от академик професор Владимир Овчаров, ръководител на звено „Изследователски университет“, който сподели своята перспектива като човек, който е прочел стотици научни статии на изследователите в процеса на оценка на техните резултати. „Този проект е много повече от административен инструмент или финансова схема. Той е инвестиция в нашето научно бъдеще, в капацитета на България да бъде активен участник в глобалната научноизследователска екосистема,“ подчерта акад. Овчаров. Той добави: „Успехът на този проект не се измерва само в брой публикации или получени патенти. Той се измерва в изградените научни умения, в младите изследователи, които намират своето призвание, в междудисциплинарните връзки, които възникват между екипите, в международните сътрудничества, които създаваме.“
Конференцията не беше просто отчетно събитие за изминалите три години. Тя се превърна в платформа за научен диалог, обмен на идеи и установяване на нови партньорства. Представените изследвания – от лекарствен дизайн и невропротективни съединения до репродуктивна генетика и иновативни лекарство-доставящи системи, от онкогенетика до съдово стареене – демонстрираха широтата и дълбочината на научния капацитет на МУ-София.
Двудневната конференция завърши с ясното послание, че Медицински университет – София не просто изпълнява проект, а изгражда устойчива изследователска култура, която ще продължи да служи на науката и обществото дълго след приключването на финансирането.
