Д-р Джина Дундова- Панчева е асистент в Катедрата по физиология на Медицински Факултет към Медицински Университет – София. Преподава на студенти, на български и на английски език. Откривам я между лекциите, изкушена да се запозная с лекаря, който създава литературни шедьоври. Въобще не преувеличавам, д-р Дундова е издала 4 стихосбирки, една книга, а песен по нейни стихове печели първо място на Националния конкурс за поп песен „Бургас и морето“през 2018 година. Оказа се изключително топъл човек.
Д-р Джина Дундова- Панчева е вълшебна смесица от македонски и испански гени. Казва, че те са наследство от прадедите й, иначе е кореняк софиянка. Питам я на кого е кръстена, без да подозирам, че с този въпрос ще отворя вратата за вихъра за една голяма любов. Майката на д-р Дундова се казва Регина. Нейните предци са били с испански произход. Вместо Регина, обаче всички й казвали Джина. Работела е като педиатър, доцент в еднокринологията на Института по педиатрия. Когато ражда дъщеря си, съпругът й решава бебето да носи нейното галено име, Джина. Така в къщата името Джина се чувало два пъти повече.
Д-р Дундова е завършила английската
гимназия в София, със златен медал. В 12 клас печели републиканска олимпиада по биология, което се признава за отлична оценка по предмета при кандидатстване в университет. За да влезе медицина е било нужно и добро представяне по химия. Джина изкарва шестица и е приета да учи за лекар. Казва, че изборът на професия е бил напълно естествен, защото е виждала огромното удовлетворение, което струи от очите на майка й, когато помагала на пациентите. Д-р Дундова разказва, че болницата, в която е работела майка й не е била чуждо място за нея. Доказва го и снимката, представителна за лечебното заведение. На нея бебето Джина е в двора на болницата с цвете в ръка. Освен това на малката Джина се е налагало, да замести сегашните медицински манекени, когато е трябвало да се демонстрира как се прави масаж и закаляване на бебе.
Казва, че обича децата, вероятно и
затова е избрала педиатрията, за своя специалност. Споделя, че от 18 години преподава физиология в МУ-София. И че контактът със студентите й дава много позитивна енергия. „На тях им разказвам случаи от клиничната ми практика, защото работих няколко години като педиатър. Така те са много доволни, защото могат да свържат познанията си по физиология с бъдещата си практика“, казва медикът. Връща се години назад, когато след студентската скамейка е трябвало да започне първа работа. В онези години, това не е било никак лесно, защото работа без конкурс е нямало. „Нямаше как да стане без изпити. Имаше конкурс за клинична ординатура в Педиатрията. 60 бяха кандидатите. Конкурсът, който спечелих беше анонимен. Така станах клиничен ординатор“, добавя тя. Първият работен ден попада в пулмологията.
Помни го още , с тежките диагнози
на малките пациенти, събрани от цяла България. Питам я какво трябва да се случи днес, та да има повече педиатри у нас, а тя ми отговоря, ако се премахнат клиничните пътеки може би ще се случи, защото тогава няма да има такава неравнопоставеност между отделните специалности. До ранния следобед д-р Дундова е в университета, където се обучават студенти от близо 60 страни по света. След това отива в центъра, където преглежда своите пациенти. Питам я за какво не й достига времето. Тя ми отговоря с един италиански израз за „сладкото нещо да не правиш нищо“. Д-р Дундова от 30 години живее със своята любов. Има и две деца, момче и момиче. Дъщеря й учи журналистика, а синът й е ученик в нейната гимназия, английската. Казва, че обожава да пътува. Затова със съпруга си заделят всяка стотинка за пътешествия. Така успяват да заведат децата си в 40 страни. „ Това им дадохме. Разширихме им кръгозора“, казва тя.
Д-р Дундова започва първите
си стъпки, като поет преди 20 години. А преди 2 години се случва чудо, връхлита я ураган от творческа енергия и за две години издава 5 книги. Това са трите стихосбирки „Чудо“, „Вълшебството си ти“ и „Сънувано небе“. После идва ред на една сборна, преведана на английски „The Miracle is you“ , и една с проза „Андре от горния етаж“. Питам я коя е музата за нея. А тя ми отвръща, че това е любовта във всичките й измерения, защото без любов няма смисъл живота и без любов едва ли би се родило творчеството. Питам я още, кое изкуство се случва по-лесно, лечението или писането. Така разбирам, че нито едно от двете не е лесен процес. Писането не е като релакс, добавя тя, защото от процеса излизаш напълно изцеден.
По думите й живеем в объркан свят,
за това е важно да пазим ценните неща в живота си. Такива са приятелствата и хубави отношения с близките хора. Споделя, че е имала прекрасно приятелство с родителите си. От тях е получила много любов, която всеки ден се опитва да дава на своите деца. Вечерите, обаче са най-специални за семейството. Те са прекарани в хармония по най-споделящия начин. Такива са мини концерните, които си правят понякога. И тя и деца свирят на пиано. Дъщеря й и майка й, освен това умеят да пеят. С настъпването на нощта до леглото я чакат 30 вълшебни книги с литературата, от класици до съвременици. А разговорът ни съвсем естествено завършва със стих, за късната любов.
Моя късна любов, неочаквана,
неуверена, смешно ранима,
след пороя от грешки отчаяна,
щом си спомняш за мен – намери ме.
Чувствам близо си вече, нетърсена,
очарована палаво тичаш…
Целият материал може да прочетете в clinica.bg
