Първата протегната за помощ ръка към пострадалите – една нова за България специалност
Силен характер, дисциплина, себеотдаване, готовност да помогнеш в критична ситуация, и работа под стрес. Това са задължителните качества за всички, решили да се посветят на професията парамедик. Донякъде подценена и недобре позната в България, тя вече прокарва пътя си сред утвърдените медицински специалности. „Всяко начало е трудно, но общността на парамедиците у нас става все по-многобройна и задружна“, споделя Елена Георгиева – доктор по медицина с 35-годишен професионален опит, 20 от които отдадени на спешната помощ. От 2019 г. тя ръководи обучението на студентите парамедици в Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ към МУ – София. То осигурява придобиване на професионални компетенции за качествено здравно обслужване при неотложни и спешни състояния, изискващи прилагането на животоспасяващи мероприятия и поддържане на основните жизнени функции на пациента по време транспортирането му до лечебно заведение. Тригодишното редовно обучение е насочено към овладяване на задълбочени познания в областта на общата и спешната медицина, хуманитарните науки, придобиване на основни медицински манипулативни техники, необходими за оказване на спешна помощ на пациенти и пострадали. Интердисциплинарният характер на програмата позволява на студентите да придобият професионална квалификация за работа самостоятелно или в екип, отговаряща на съвременните изисквания на системата за здравеопазване в България, страните от ЕС и останалия свят. „Основни качества за всички медицински специалности са добротата, себеотдаването, взаимопомощта и най-вече милосърдието – тази състрадателност, която не я ли притежаваш, не можеш да си пълноценен в нашата професия“, споделя Елена Георгиева. С нея разговаряме за предизвикателствата и естеството на работа на парамедика, личните качества на кандидат-студентите и реализацията им след дипломиране. Своята мотивация за избора си на професия споделят и четири от възпитаничките на Медицинския колеж в София, който през март чества своя патронен празник и отбелязва 180 години от рождението на благодетелката Йорданка Филаретова.
Д-р Георгиева, каква е историята на тази слабо позната у нас специалност?
В България парамедик е название, познато сравнително отскоро. През 2014 г. е имало един випуск на Медицинския колеж в София, но поради ненавременно синхронизиране между изискванията на професионалното образование и Министерството на здравеопазването той е прекратен, а студентите са разпределени в други звена на обучение. През годините желаещите да се обучават за парамедици, са имали възможност да посещават специализирани курсове в различни центрове, където обаче не придобиват университетско образование и диплома, а само сертификат или удостоверение за завършен курс. Придобитите знания в рамките на 20 – 30 дни не могат да бъдат сравнени с обучението по специалността „Парамедик“, което предлагаме. Това е редовно обучение с продължителност 3 години и общо 6 семестъра, от които последният е държавен стаж. Основата на професионалните знания и умения в колежа „Й. Филаретова“ са поверени в ръцете на преподавателите от Медицинския университет в София. Първите наши випускници се дипломираха през 2019 г., а настоящият, трети випуск, започна обучението си през 2021 г. Дипломираните парамедици от първия и втория випуск бяха доброволци по време на цялата ковид пандемия. Практиката им мина в инфекциозните отделения на болниците и създаде много професионални навици, които са им от полза в работата. Те се калиха в истинска битка. Студентите имат възможност да изучават тази специалност, също и в Медицинския университет в Пловдив, Медицинския факултет на Университета в Бургас и Медицинския колеж в Стара Загора. След 10 – 15 години ще има много повече подготвени кадри, които на практика сега поставят основите на тази професия. Нужни са поне 5 – 6 випуска, за да бъде изградена сериозна работеща структура, но това безспорно е търсена и дефицитна специалност, която все повече ще привлича кандидати. Завършващите при нас студенти получават предложения за работа още в процеса на самото обучение именно заради спецификата на придобитите знания и способности.
– В момента обучавате студентите от третия випуск, II курс. Какви качества трябва да притежават кандидатите за парамедици?
Всеки, който има желание, може да упражнява тази професия. Но е добре да се подчертае, че това е специалност, която първа посреща неблагополучието, и кандидатите съответно трябва да отговарят на определени критерии – необходими са хладнокръвие и съобразителност. Това е работа за хора със силен характер, способни да работят бързо и под стрес. На терен се взимат бързи решения, бързо се осъществяват всички дейности, адреналинът е висок. Удовлетворението от свършената работа също идва бързо. Не трябва да има страх от кръвта, страх от смъртта. Нужна е и висока интелигентност, защото обемът медицинска информация е твърде голям като термини и специфика, а времето на обучение върви доста динамично редом с практиката. Студентите парамедици изучават почти всичко от останалите медицински специалности. А най-интересното е, че в България кандидати за професията има много повече сред жените, отколкото сред мъжете. Оказва се, че това е тенденция в световен мащаб. В настоящия випуск бяха приети 20 човека, от който останаха 15 жени и само един мъж – обучението по естествен път „пресява“ студентите и някои от тях се отказват. Тъкмо в този випуск имахме две момчета, завършили авиация, които искаха да учат за парамедици с намерението след дипломирането си да работят на дългоочакваните медицински хеликоптери. Но проблемите и постоянното отлагане на закупуването им ги отказа. След миналата „нулева“ година имаме информация, че през есента на 2023 г. ще бъде обявен нов прием на студенти по специалността „Парамедик“ в МК „Й. Филаретова“ – София.
– Какви са особеностите на приемния изпит?
Приемният изпит е общообразователен писмен изпит, който тества общите познания на кандидатите, оценяват се тяхната интелигентност и способност за комуникация, бързина на реакциите и вземането на решения, защото тук времето е най-ценният ресурс. Има доста въпроси, тестващи логическото мислене. Но това е приемен изпит не само за парамедиците, а и за всички медицински специалисти в Колежа. При нас няма възрастови ограничения за прием, най-младата ни студентка е на 20 години, а доайенът на втория випуск – Мадлена Христова, която сега кара държавен стаж, е на 53. Много е пъстра палитрата от кандидати. Някои още след завършване на гимназия знаят, че това е желаната от тях професия. Други пък в зряла възраст пренареждат приоритетите си и решават да сменят попрището, да сбъднат своя мечта или да реализират нова възможност.
– Като прохождаща нова специалност, заимствана ли е програмата за обучение от утвърдените образователни модели?
Като един от основните обучители на професионалисти по здравни грижи у нас, МК „Й. Филаретова“ има изградена структура и традиции, за да създаде пълноценна програма за обучението на медицински специалисти. Парамедиците са с необходимия хорариум, който отговаря на европейските изисквания.
Черпейки познания от страни с дългогодишна практика в сферата, като Франция, Италия, Полша, Турция, преподавателите по специалността изградиха своите конкретни програми, които усъвършенстват с опита. От голяма полза са и обмените по програма „Еразъм+“ както за преподаватели, така и за студенти. Дипломата за професионален бакалавър по специалността важи за целия свят. Парамедиците се обучават да работят по изградени протоколи – такава е международната практика. Те следват конкретна специфика на работа, за да може да се окаже навременна помощ в кратък срок. Да се помогне на пациента, да се обезпечи безопасността на самия парамедик в зависимост от местонахождението и създалата се ситуация. Пострадалият да бъде успешно транспортиран до лечебно заведение, където да бъде поет от съответните медицински специалисти. Практиката започва още от първия семестър – студентите се обучават в различни болници, запознават се със спецификата в различните отделения – травматология, хирургия, неврология, целия възможен спектър. След придобиването на опит по време на държавния си стаж (последен семестър) се качват на линейки. По време на обучението си нашите студенти работят като санитари, болногледачи, помагат в различни отделения, дават почасови дежурства. Всички болници са отворени за тях и ги приемат, а това е изключително полезен опит за бъдещите парамедици. Освен в „Спешна помощ“ и спешните отделения след завършването си те могат да работя и в училища, в служби за спешно реагиране – като част от спасителни екипи в спасителни акции; звена за медицинско осигуряване на обществени мероприятия и спортни събития; звена за медицинско осигуряване на специфична трудова дейност.
– Подценена ли е ролята на парамедика у нас в сравнение с уважението към професията в западните европейски страни и САЩ?
Донякъде е подценена, но най-вече заради факта, че все още не е добре позната. Като всяко ново нещо, и тази професия среща своите пречки по пътя. Не искаме да отнемаме мястото на никого от останалите медицински специалисти. Това е доказана ниша в медицината, която е изключително интензивно използвана по цял свят и има огромен потенциал. Парамедиците са основен фактор при спасяването и стабилизирането на пациенти в животозастрашаващи ситуации. Тяхната роля е да реагират адекватно и бързо на мястото на събитието и своевременно да транспортират пострадалия до най-близкото лечебно заведение – това е изцяло екипна работа. Най-голямата награда за парамедиците е спасеният човешки живот. В тази професия никой не очаква благодарности и почести. Удовлетворението от добре свършената работа е всичко.
– Как вие и бъдещите парамедици се справяте със стреса във всекидневната си работа?
Общувайки помежду си, установихме, че всички имаме домашни любимци – най-вече котки, но някои и кучета. И единодушно споделяме, че те ни осигуряват несравнима терапия.
Изборът на студентите
Алекса Герова (20 г.), трети випуск, втора година (възпитаник на НГПИ „Св. Лука“ – София)
Често се случва хората да са скептично настроени, чувайки думата парамедик. Но когато им обясним, че основната ни работа е да окажем първа помощ, да стабилизираме пациента и да го транспортираме колкото се може по-бързо до лечебно заведение, отношението се променя. Личният ми мотив да избера тази професия, е, че просто обичам да помагам на хората – по всеки възможен начин. От друга страна, много харесвам и оценявам динамиката и възможността да срещна добри и способни хора. Преподавателите са много всеотдайни и внимателни. Допада ми начинът на самото обучение – изключително практически насочен.
Кристина Стелмаховска (45 г.), трети випуск
Към тази професия ме подтикна любовта към хората. Първата ми специалност е „Естрадно пеене“. Майка ми е певица, баща ми е лекар. Понеже съм живяла и на сцената, и в болницата, винаги съм обичала и двете неща. За мен най-важна е грижата за душата – и ако не става с пеене, става с ръце. Бих казала, че самата медицина е изкуство. И всъщност не е толкова странно човек в зряла възраст да промени живота си в търсене на ново призвание. Истината е, че се справих – мозъците ни не спират да работят, когато минем 40-те години. Освен ако не се предадем и не спрем да изследваме нови пътища за себе си.
Мадлена Христова (53 г.), втори випуск, последна година, държавен стаж
Болницата винаги ме е привличала – работила съм като операционен санитар, била съм болногледач в чужбина. Специалността „Парамедик“ за мен е 50% мечта и 50% мотивация в лицето на нашия ръководител и преподавател Елена Георгиева. Основно предизвикателство за мен беше фактът, че когато влезеш сред пациенти и ти самият си възрастен човек, очакват от теб да знаеш повече, да си професионално подготвен. И трябваше да уча по-бързо от останалите доста по-млади студенти и да бъда по-подготвена от тях. Добре е да се знае, че „спешняците“ и парамедиците са хора на адреналина и с особено чувство за хумор. Спокойно споделям, че на 53 години съм човек, който се бори с възрастовата дискриминация и доказвам, че тук не става дума за години, а за желание, за душа и най-вече за мотивация.
материал на Мария ГЕОРГИЕВА в Аз-буки
