„Единственото ефективно лечение на COVID-19 в света е нашето лечение“, заявява акад. проф. д-р Ваньо Митев, дм, дбн от Медицински университет – София. Категоричността на това твърдение е подкрепена от четиригодишните усилия на изследователя в лечението на коронавируса COVID-19, като през последната година и половина неговата работата като водещ изследовател, както и тази на още единайсет учени от МУ-София, е финансирана по проект BG-RRP- 2.004-0004-C01: „Стратегическа научноизследователска и иновационна програма за развитие на МУ-София”, от Европейския съюз-NextGenerationEU чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.
Програмата на научноизследователска група (НИГ) 3.1.1 DISEASE TARGETING STRATEGIES включва изследвания на молекулните механизми, които контролират стволовия характер на клетките, клетъчната пролиферация, диференциация и клетъчната смърт. Целта е получената информация да се използва за фокусиране върху ключови регулаторни молекули като потенциални мишени при инфекциозни, неопластични и дегенеративни заболявания.
„Ковид за мен е любов от пръв поглед“ – така отговаря водещият изследовател на НИГ 3.1.1 DISEASE TARGETING STRATEGIES акад. Ваньо Митев на подканата да представи предимно „романтичната“ страна на своята изследователската програма. Работа му е фокусирана именно върху лечението на коронавируса. Той има общо 20 научни статии по теми, свързани с COVID-19, 9 от които са с благодарност към проекта. Още в разгара на пандемията българският учен призовава здравните власти да включат в протокола за лечение българските медикаменти колхицин и бромхексин, с които според проучванията му болестта се лекува успешно дори в домашни условия, а лечението струва между 20 и 30 лв. Призивите му обаче не са чути. За сравнение, цената на препоръчания от Световната здравна организация (СЗО) медикамент Paxlovid на Pfizer е 2154,3 лв. „На всичкото отгоре, при употребата му бяха доказани странични ефекти“, казва акад. Митев и добавя, че наскоро в престижното медицинско издание NEJM Journal Watch е излязла статия със заглавие „The Rise and Fall of Paxlovid“, която потвърждава нещо, което българските учени са знаели отдавна. Допълва, че другият наличен медикамент за извънболнична терапия – Molnupiravir на Merck е с ниска ефективност и потенциален мутагенен ефект.
„По официални данни в България от Ковид са починали около 39 000 души, но всъщност броят им е по-голям“, казва акад. Митев и отбелязва: „Ние доказваме, че в болница, където влизат тежките случаи, смъртността пада до 7 пъти, ако се следва нашето лечение. Отделно, ако болният започне да взима колхицин и бромхексин вкъщи, той въобще не стига до хоспитализация“. Допълнителен ефект от това лечение са и значително по-малкото на брой и по-леки постковид усложнения.
Терапевтичният план за лечението на COVID на българския учен и неговия екип включва прилагането на висока дневна доза колхицин – по формулата 0.5 мг за всеки 10 кг от теглото на пациента, като не се преминава дозата от 5 мг дневно, след което приемът се намалява наполовина от тази първоначална доза на натоварване. „Така се предотвратява цитокиновата буря и се намаляват нивата на възпалителните маркери“, обяснява акад. Митев. Другото лекарство в схемата на лечение е бромхексин, за което учените от група 3.1.1 DISEASE TARGETING STRATEGIES са установили, че има значително по-голям ефект, ако се приложи като инхалация. Бромхексинът е и чудесно средство за превенция – ако го взимаш дълго време профилактично, когато вирусът се появи, той няма да може да влезе в клетката, според акад. Митев.
Доказателствата за успешното лечение на COVID по протокола на българските учени от НИГ 3.1.1 са много, а няколко случая правят особено впечатление. Такъв е този от 2023 година на 101-годишен пациент, който след като преживява две последователни тежки операции, на двайсетия ден от възстановяването си в реанимацията се разболява от COVID. Лечението с високи дози колхицин започва веднага и така животът му е спасен. Случаят е описан в статия, която в момента се рецензира, казва акад. Митев. Друг пациент, който е върнат сред живите, е 184-килограмов мъж. „Хората с наднормено тегло са особено уязвими при разболяване, а състоянието на този пациент беше критично“, разказва лекарят. От седмица поддържал постоянна висока температура, а предписаните от личния му лекар витамин C и кортикостероид не давали никакъв ефект. На седмия ден от болестта състоянието на мъжа станало критично. „Точно между седмия и десетия ден е най-опасната фаза, когато се развива цитокиновата буря, водеща до смърт“, уточнява акад. Митев. След като поема случая и му предписва ударна доза колхицин, развитието на болестта е пресечено и пациентът оздравява.
Според изследователите от НИГ 3.1.1. схемата на лечение с колхицин е ефективна при всякакви грипни щамове. „Смъртността при пациенти с Covid-19, а и с всеки друг вид грип, се свързва с т.нар. „цитокинова буря“, която се дължи на хиперактивация на органела, наречена NLRP3 инфламазома, намираща се в клетката и улавяща вируси, бактерии или други патологични сигнали. Когато тя се инхибира от колхицина, нивата на цитокините се уравновесяват и така животът на болния е спасен“, категоричен е акад. Митев. Допълва, че предстои да предложат на здравните власти лечението с колхицин да бъде включено официално сред възможните терапии при грип.
Учените в НИГ 3.1.1 работят в общо четири направления, като основните им изследвания по проекта са свързани с COVID.
Проф. Албена Тодорова, дб, от катедра „Медицинска химия и биохимия“ се занимава с генетичния аспект на изследванията и връзката на болестта с някои генетични предразположения на децата към тежката симптоматика при протичането на COVID.
„Изследванията ни са насочени към деца, прекарали тежко болестта и в последствие получили усложнения като миокардит, т.нар. MIS-C синдром с цитокинова буря и възпалителни процеси на съдовете. Изследваме генетични маркери за рискови предразположения към усложнения при вирусни инфекции, а целта ни е да намерим отговор на въпроса защо при някои деца COVID се проявява с такава тежка клинична симптоматика“, обяснява проф. Тодорова. Тя и екипът ѝ работят и по направление невродегенеративни заболявания (НДЗ). Изследват генетични маркери, свързани с предразположение към ранно отключване на болести като Алцхаймер, Паркинсон, деменция, латерална склероза. Резултатите до момента са събрани в две публикации в рамките на проекта.
Изследванията на доц. Мария Драгнева, дб, ръководител на катедра „Медицинска химия и биохимия“ и на гл. ас. д-р Николай Ишкитиев, дб, са върху стволови клетки от възрастен организъм, изолирани предимно от устната кухина или епидермиса. Освен чисто фундаменталната насока на изследване на стволовите клетки, те анализират важни компоненти от ключовия сигнален път на Hippo, свързан със SARS-Cov-2 вирусната инфекция и къде става активирането на инфламазомата, разказва доц. Драгнева. Тя уточнява, че именно този сигнален път определя изхода на възпалението нататък, а голямата загадка всъщност е защо при някои болни има хиперреакция на инфламазомата, която довежда до цитокинова буря, усложнения и в някои случаи – смърт, а други хора произвеждат точното количество антитела, вследствие на което оздравяват.
Натам трябва да бъде насочена и световната изследователска мисъл, обобщава акад. Митев – да се разбере каква е причината за тази хиперреакция. Той казва, че стратегията за борба с вирусните инфекции в световен мащаб е изначално погрешна. „Неправилно е да се акцентира на антивирусни средства, които пречат на вируса да се размножава – такива са и трите медикамента, препоръчвани от СЗО – Paxlovid, Molnupiravir и Remdesivir“, казва водещият изследовател на НИГ 3.1.1. Той обяснява, че няма пряка връзка между размножаването на вируса и реакцията на инфламазомата – може в организма на болния да има голямо количество от вируса, а реакцията на тази органела да е спокойна и обратно – някой с малко количество вирус да направи хиперреакция на инфламазомата и да се стигне до тежки усложнения. „Тоест трябва не да се търсят хапчета, които да блокират репликацията на вируса, а такива, които да удрят инфламазомата. Затова и нашето лечение е толкова успешно, колхицинът действа по този начин“, завършва акад. Митев.
По отношение на публикационната си дейност учените от НИГ 3.1.1 работят активно – на този етап са публикували общо 9 научни статии с изказана благодарност към проекта. Споделят, че тъй като публикуването в научни издания е доста скъпо, финансирането по проекта им дава спокойствието да насочaт усилията си именно натам. В момента подготвят няколко силни статии с изводи на базата на събрани клинични данни от около 500 болнично и амбулаторно лекувани от COVID пациенти.
