С указ №921/1990 година МА възстановява предишния си статус на Медицински факултет. Това става по инициатива на Министерството на здравеопазването. Дълги години след Освобождението на България фармацевтите са завършвали висше образование във водещи чуждестранни университети. След 1880 г. единствено аптекарските помощници, са подготвяни в страната по правилник, одобрен от Върховния медицински съвет. Затова създаването на Фармацевтичен отдел към Физико-математическия факултет на СУ-София през 1942 г., по предложение на проф. Алексиев, е първото огнище на научната фармация в България. Прехвърлянето на този отдел през 1951 г. в новосъздадената Медицинска академия бележи началото на днешния Фармацевтичен факултет на МУ-София с първи декан…
Следващата реорганизация на медицинските институти е в началото на 70-те години, когато се възстановява Медицинска академия, като в състава й влизат институтите в София, Пловдив, Варна и по-късно Плевен и Стара Загора. Новата Медицинска академия е създадена с указ 921 на Държавния съвет от 30 април 1972 г.. Към края на 1975 г. в нея работят 4168 преподаватели, като броят на студентите надхвърля 10 000.
През 1950 г., съгласно указ №246 на Президиума на Народното събрание се създава Медицинска академия. Така Медицински факултет става самостоятелна институция от Софийския университет. За неин ръководител е назначен проф. М.Марков. През същата година се създава и Института за усъвършенстване и специализация на лекарите. През 1954 г. Медицинска академия се преименува във Висш Медицински Институт – най-голямото медицинско училище в България.
През 1929 и през 1930 факултета присъжда титлите Doctor Honoris Cause на д-р Муленс и д-р Марин Русев. С течение на времето се създават българските научни медицински школи, оглавявани от изтъкнати учени с международен авторитет. Техните имена продължават да бъдат високо ценени от българската медицина. Сред тях са проф. Методи Попов (Катедра по биология), проф. Владимир Марков (Катедра по микробиология), проф. Асен Хаджиолов (Катедра по хистология и ембриология), проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Владимир Алексиев(Катедра по вътрешни болести), проф. Константин Пашев (Катедра по офталмология), проф. Богомил Берон (Катедра по дерматология) и проф. Стоян Белинов (Катедра по…
Първата лекция в МФ е изнесена на 10 април 1918. на официалното откриване присъстват министъра на образованието и членове на Висшия медицински съвет. Професор Г.Шишков прочита първата лекция на тема зоология, а втората е от Ал.Христов, професор по физика. Първият избран за декан на МФ е проф.Иван Киров. Първите български професори – проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Парашкев Стоянов, проф. Стойко Петров, проф. Константин Пашев и проф. Атанас Теодоров издигат нивото на МФ, на нашата Alma Mater, като място, където хиляди български и чуждестранни лекари са придобивали и придобиват знания, медицински умения и етичните норми,…
Законът за създаване на Медицински факултет към Софийския университет е приет от 17-то Народно събрание на 10 Ноември 1917 г. С постановление №21 на цар Фердинанд влиза в сила и е записано в правителствената Бяла книга на 22.11.1917г. Законопроектът е внесен от министъра на просвещението Петър Пешев. В своето обръщение той казва: “Без съмнение, една от важните държавни задачи, които трябва да изпълним е откриването на Медицински факултет към нашия университет… Това, на първо място е за нашата национална гордост и, по-важно, от чувството за достойнство на нашата страна, поела по пътя на едно по-добро бъдеще. Това също е…
